Според Айзък Азимов, смъртта на Хенри Мозли е най-голямата загуба на живот за човечеството през Първата световна война. Британският физик е основоположник на рентгеновата спектроскопия, утвърждава понятието за атомен номер и подрежда химичните елементи в Периодичната система. Когато през август 1914г избухва Великата война, Мозли се отказва от научната си дейност в Оксфорд и заминава да служи в британската армия. Година по-късно е застрелян от турски снайперист в Битката при Галиполи. В резултат на тази трагедия, британското правителство забранява на учените си да служат в армията, за да не загиват повече велики умове, които допринасят за развитието и благополучието на човечеството. Смята се, че през 1916г Мозли е щял да получи Нобелова награда за физика, която след смъртта му, заедно с наградата за химия, не е връчена на никого през тази година. Загинал едва на 27 години, Мозли, според мнозина, едва е показал на какво е способен и тепърва е щял да се докаже като един от най-великите учени на своето време.
Смъртта на Хенри Мозли е най-голямата загуба на живот за човечеството през Първата световна война
24287
Предишна статия
Следваща статия
Още публикации
Мостът Акаши Кайкио: достатъчно стоманени въжета, за да обиколят света 7 пъти
Той е не само едно от инженерните чудеса на света, той е победа на инженерната мисъл и доказателство, че няма невъзможни неща. При неговото...
10 шантави факта за Тексас
Всичко винаги е по-голямо (и по-щуро) в Тексас. При мисълта за този американски щат повечето от нас се сещат за каубойски ботуши и пустинни...
Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце
Крепостта Буртанж, построена във формата на звезда, е място, където и днес можете да усетите автентичната атмосфера на селце от XVII в. Намира се...
Кенгуруто може да подскача със 70км/ч и е отличен плувец
Кенгуруто е единственото едро животно, което използва подскоците като начин на придвижване. Типичната скорост за едно червено кенгуру е около 25км/ч, но то може...