Според Айзък Азимов, смъртта на Хенри Мозли е най-голямата загуба на живот за човечеството през Първата световна война. Британският физик е основоположник на рентгеновата спектроскопия, утвърждава понятието за атомен номер и подрежда химичните елементи в Периодичната система. Когато през август 1914г избухва Великата война, Мозли се отказва от научната си дейност в Оксфорд и заминава да служи в британската армия. Година по-късно е застрелян от турски снайперист в Битката при Галиполи. В резултат на тази трагедия, британското правителство забранява на учените си да служат в армията, за да не загиват повече велики умове, които допринасят за развитието и благополучието на човечеството. Смята се, че през 1916г Мозли е щял да получи Нобелова награда за физика, която след смъртта му, заедно с наградата за химия, не е връчена на никого през тази година. Загинал едва на 27 години, Мозли, според мнозина, едва е показал на какво е способен и тепърва е щял да се докаже като един от най-великите учени на своето време.
Следете ни и във Facebook за още интересно съдържание!
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
