Някога е имало хиляди кервансараи, разпръснати из цяла Азия, Северна Африка и Европа. Това са били места, където изморените пътешественици преспивали и си почивали. Коприненият път, важна и обширна трансконтинентална пътна мрежа, ги свързвала. Много кервансараи са оцелели и до днес, но повечето от тях са изоставени и бавно се превръщат в пясък.
Модерните средства за транспорт са направили реконструкцията на тези сгради ненужна. Въпреки това все още могат да се видят издигащите се колони на кервансарая в пустинята Лут, който някога вероятно много е приличал на този в Мейбод.
Старите кервансараи били квадратни сгради с по една врата. Тя била достатъчно голяма да минават през нея големи животни (например камили), понеже целта на сградата била да предоставя подслон и защита на животните и техния ценен товар.
От вътрешността на реставрирания кервансарай в Секи, Азербайджан, можете да видите единичната врата, през която са влизали животните и техните собственици.
В други случаи пък, дворът е открит за нощното небе. Тези кервансараи са били като оазиси насред пустинята – късче цивилизация за изморените пътешественици. Стаите, които виждате, се наемали от търговците и там те държали богатствата, животните и прислугата си.
Въпреки че отвън изглеждат по-скоро груби и неприветливи, кервансараите са били богати на храна и вода. Горепосоченият се намира в Маранжаб, Иран и макар на пръв поглед да не е нищо особено, вътре може да откриете много богатства.
Кервансараите може да са служели за подслон и защита, но също така там се въртяла търговия. Често имало магазини, където търговците оставяли нещата си. Преводачи пък били наемани да помагат при пазарлъка. В много от кервансараите имало и библиотеки, където образованите можели да си вземат добра книга, която иначе само би им тежала по пътя.
Много от древните постройки са на повече от 1000 години.
Източник: kuriositas.com
