Ако сте фенове на екстремното, ако мечтаете да изживеете истинска тръпка, която да помните винаги, ако искате цялото ви тяло да кипи от адреналин, че чак разумът ви да се замъгли, ако желаете да почувствате буквално какво е да се живее на ръба, имам чудесно предложение за вас. Просто прочетете малко по-надолу, за да разберете за какво става въпрос.
Пътят на смъртта в Боливия – „Юнгас Роуд”
Това е най-страшният и опасен път, който изобщо може да съществува в света( за такъв е определен през 1995 -та). Неговата дължина е около 72 км. и представлява същински ад за всички, които имат „ щастието” да изпитат невероятното чувство да минат по него. Той е единственият начин засега да се стигне по суша до столицата на Боливия, Ла Пас от малкия град Короико, намиращ се в западната част на страната. Шосето е изключително тясно( има широчина от 3 метра) и е много трудно да се разминат две превозни средства. А си представете какво е когато се засекат два големи тира, защото това е обичайна гледка. Маршрутът на Юнгас Роуд е наситен с особено остри завои, от които може да ти се завие свят, прекосява скалиста и назъбена местност, заобиколена от почти 40 метрова пропаст, в която ако паднеш няма измъкване жив. Не е напълно ясен броят на загиналите тук, но се знае, че със сигурност жертвите надхвърлят хиляди. Горе – долу на всеки две седмици се случват трагични инциденти, но това вече не прави никакво впечатление на местните. Може и да ви звучи зловещо, но си е факт. Хората вече се интересуват по-скоро да занесат по-бързо продукцията си на пазара в столицата и да изкарат някакви пари, отколкото да са потънали в мисли за това дали могат да умрат или не. И все пак и до ден-днешен те помнят мрачното събитие, което се случило на планинското шосе през 1983 – та година. Тогава шофьор на автобус не успява да влезе в един от завоите и пропада в бездната с още 100 негови спътници.
Проходът „Лос Караколе” в Андите
Това шосе е истинско предизвикателство за всеки един шофьор, било и то и най-опитният. То е толкова стръмно , че чак тръпки да те побият. Страшните завои се редуват един след друг и тук трябва да се движиш с изключително ниска скорост, ако искаш да се измъкнеш невредим. На всичкото отгоре не са поставени никакви обезопасителни съоръжения и мантинели. Имайки предвид, че се намира в Андите почти през цялата година е покрит със снежна покривка и трябва да си безкрайно внимателен. Пътят минава между Аржентина и Чили и по него редовно се движат дори автобуси с туристи.
Пътят от Москва до Якутск
Кой би си помислил, че това кално поле представлява всъщност цяла магистрала. Като се замислим е по-зле дори и от нашите най-лоши пътища, което от части си е трудно за вярване, тъй като Русия е много по-напред с материала от нас. Наблизо преминава река Лена, която най-редовно напоява бреговете си с вода и сами можете да си представете в какво блато се превръща така наречената магистрала. Ако ли пък не прелива дъждовете свършват тази работа, така че както и да го погледнем пътя никога не остава сух и просто измъкването от този почти 1000 километров ад понякога изглежда като мисия невъзможна. Редовно се случва да се образуват километрични опашки от потънали в калта коли и тирове, което прави пътуването направо непоносимо.
Тунелът „Гуо Лян” в Китай
Тунелът, който е дълбан в скалите в продължение на доста време през 1977 година е отворен за движение на превозни средства. Отсечката, която има дължина около 1200 метра и широчина на пътните платна 8 метра, представлява едно огромно изпитание за нервите, търпението и уменията на водачите. Страховитото трасе е причинило не една и две катастрофи, като там и най-малкото невнимание може да коства живота на човек.
Проходът „Ван Зил” в Намибия
Този път е може би идеален за почитателите на офроуд карането, но и за професионалисти си е живо приключение и да не кажа мъчение. Тук в действителност няма асфалт, а само грамадни камъни и трева, които могат да се преминат само с джип. Маршрутът е пълен с безкрайно опасни и стръмни завои и е с дължина около 15 км., чието изминаване може да ти се стори цяла вечност.
Някои права запазени!
