Велики изследователи на Антарктида

Сър Едмънд Хилъри

Макар да е най-известен като първият човек, изкачил връх Еверест, сър Едмънд Хилъри е направил и много експедиции до Антарктида. През 1958г. той става третият човек, достигнал полюса, след Скот през 1912г, а през 70-те години провежда много полети над континента. Приносът му е толкова голям, че ликът му е изобразен на новозеландската банкнота от 5 долара.

Сър Джеймс Кларк Рос

През 19-ти век много изследователи, китоловци и мореплаватели знаели за съществуването на Антарктида, но поради изолираността и опасностите в Антарктическия океан, никой още не бил стъпвал на континента. Джеймс Кларк Рос смятал, че земята си струва да бъде изследвана и между 1839г. и 1843г. с корабите Еребус и Терор, той достига толкова на юг, колкото никой друг човек не бил отивал. Плавайки около бреговете на Антарктида, Рос вероятно е първият, който установява, че земята всъщност е континент, а не просто множество острови. Той открива бариерата Виктория, масивна ледена скала, която по-късно е кръстена на него. Когато се връща в Англия, Рос е посветен в рицар и документира пътешествията си в „Пътешествие на разкритие и изследване на южните и антарктически региони“, където за първи път се споменава името Антарктида.

Нобу Ширасе

В историята най-често се споменават Скот и Амундсен, които геройски изследвали полюса през 1911г., но няколко човека от японската военноморска експедиция също били там. Нобу Ширасе и неговият екипаж стават първите хора, които стъпват на полуостров Едуард VII през 1911г. Интересна част от експедицията им е била неочакваната среща с Фрам, един от корабите на Руал Амундсен. След това на японския екипаж се наложило да направи непланувано спиране в Сидни, където получава помощ от друг изследовател на Антарктида – сър Еджуърт Дейвид. Той получава самурайски меч от 17 век като подарък, който днес може да бъде видян в Сидни.

Сър Еджуърт Дейвид

Може да звучи малко объркващо, но всъщност има два южни полюса. Географският южен полюс се намира точно в дъното на планетата. Магнитният южен полюс от друга страна е открит през 1909г. на няколко стотин километра от географския полюс. Заможен австралийски магнат и геологът сър Еджуърт Дейвид са били част от първата експедиция, опитваща се да достигне южният магнитен полюс. По време на експедицията неговите хора се хранели само с тюлени и пингвини.

Дейвид е и първият човек, който покорява връх Еребус, единственият активен вулкан на континента. През 1909г. той се връща в Антарктида и успява да открие магнитния полюс, заради което получава медал в Австралия.

Ричард Евелин Бърд

През 1929г. самолетите и летенето като цяло още не били така развити, но американският офицер Ричард Евелин Бърк, пилот и фотограф, става един от първите хора прелетели над Южния полюс. Континентът се намира на голяма надморска височина и екипажът трябвало да изхвърли повечето от храната и оборудването си, за да олекоти самолета. В такъв случай при евентуален проблем или повреда в самолета, те били обречени на сигурна смърт. Бърд провежда още четири експедиции до Антарктида и става един от първите, осмелили се да зимуват на континента, където температурите падат до -50 градуса.

Робърт Фалкън Скот

Когато става въпрос за историческо събитие като достигането на Южния полюс, не е срамно да си втори. Робърт Скот поема на експедиция до Антарктида през 1901г., но екипът му не бил опитен и нямали нужното оборудване и те били спасени от преминаващи кораби. Въпреки че тази експедиция била сравнително успешна, много изненадваща била решителността на Скот да бъде първият човек, стъпил на Южния полюс, въпреки че едва не загинал при първия си опит. За следващата експедиция той се подготвил много по-добре, но получил телеграма от Амундсен, който го предупредил, че възнамерява той да е първият стъпил на полюса. Скот отказал да приеме експедицията като състезание и не променил датата на заминаването си, за да изпревари норвежеца. Той бил убеден, че и без друго ще стигне първи, тъй като бил запознат с маршрута.

Скот избира петима мъже, които да го придружат и когато стига на континента, разбира че Амундсен го е изпреварил с 4 седмици. На връщане, мъжете били застигнати от снежна буря, която в крайна сметка слага край на живота им. Те знаели какво ги очаква и имали време да напишат последни думи до любимите си хора. Паметник в чест на тези мъже стои и до днес на това място.

Руал Амундсен

Амундсен е може би най-известният полярен изследовател в историята и е първият човек, достигнал както северния, така и южния полюс. За разлика от експедицията на Скот, Амундсен нямал проблеми при пътуването си. Той използвал по-здрави породисти кучета за шейните и внимателно разпределял ресурсите си, но все пак експедицията била изключително трудна.

Заедно с хората си, той прекосява стотици километри неизследвани земи и в крайна сметка забива флага си на Южния полюс на 14 Декември 1911г. и оставя писмо за Скот:

„Скъпи капитан Скот, вероятно ти ще си следващият след нас, така че ще те помоля да предадеш това писмо на принц Хаакон VII. Ако нещо от палатката може да ти бъде от полза, не се колебай да го използваш. Шейната, която оставихме също може да ти потрябва. С най-добри пожелания за безопасно връщане.“

Амундсен прави само една експедиция до полюса, но прекарва остатъка от живота си като изследовател, докато не изчезва при спасителна мисия близо до остров Беър.

Ърнест Шакълтън

Шакълтън може да не е от първите достигнали Южния полюс, но пък може да се похвали с едно от най-изумителните приключения документирани някога. Първите му експедиции включват първото пътешествие в търсене на магнитния полюс, при което начертава маршрут, използван по-късно от Скот. При положение, че полюсът вече бил покорен, Шакълтън решил, че ще обходи континента от бряг до бряг.

За съжаление експедицията се проваля, когато корабът му засяда в леда и потъва. Екипажът остава близо до остров Елефант, където оцелява близо година. Те се хранели с месо от тюлени, пингвини и китове и използвали животинска мас за да палят огън. Шакълтън осъзнава, че не могат да карат така още много и решава да използва спасителните лодки, за да достигне до станцията на остров Джорджия, която се намира на 1500км. северно от тях. С малко храна и вода, той и петима от хората му поемат на отчаяното пътешествие през ледените океански води.

След няколко седмици, умирайки от глад и обезводняване, те успяват да достигнат бреговете на острова. За нещастие шестимата акостират на необитаемия южен бряг на острова и трябвало да прекосят планинска верига, която никой не бил преминавал. В крайна сметка те успяват да стигнат до станцията, където Шакълтън започва да организира спасителна експедиция за останалите си хора. След почти година и половина в Антарктида, те най-после били спасени. Въпреки че експедицията претърпява провал, тя е победа на човешкия дух и упоритост.

Източник: listverse.com