ное. 5, 2009
5550 Views

Аборигените

Автор:
Кои са aборигените?

Аборигените в Австралия са първите хора които са стъпили на този континент, някъде преди 40,000 и 60,000 години.

Тяхната история е запазена във вид на легенди и води началото си от Времето на сънищата (англ. Dreamtime) или Алтжеринга (Altjeringa), когато духовете създали света и началото на времето.

По Времето на сънищата, духовете се надигнали изпод земята и се трансформирали в природните елементи, които наблюдаваме в днешна Австралия – реки, езера, планини, хълмове и пещери. Духовете буквално създали земята. Аборигените разбират тези духове, по подобен начин както християните разбират Бог или мюсюлманите Аллах. Само че аборигените вярват, че тези духове съществуват и живеят в земята на Австралия. Поради това, за тях земята е свещена и се отнасят към нея като с такава.
Легендите за Времето на сънищата също са свещени и са пазени в тайна от външния свят. По възрастните рисуват легендите използвайки символи в серии наречени Следите на сънищата. Младите мъже се учат в значението и превода на символите, за да могат да ги предадат на следващото поколение.

Научното обяснение за това как аборигените са пристигнали в Австралия е просто – вървяли са. Екип учени от университета в Кембридж изследвали ДНК на аборигени, за да определят кога са пристигнали в Австралия и откъде са дошли.
Според д-р Томас Кисивилд и неговия екип, аборигените са тръгнали от Африка към Евразия. От там са се разпръснали към Индия и по бреговете на Югоизточна Азия откъдето са пристигнали по суша до Австралия. След като моретата са се надигнали и са заляли земята свързваща континентите, аборигените останали изолирани от останалия свят за хиляди години напред.

Ранна култура

Древните аборигени били ловци номади и не отглеждали добитък. Имали примитивни оръжия, повечето направени от дърво и камък. Както в много други общества по света, мъжете били главните ловци, те убивали големи и малки животни като кенгура и емута. Жените също добринасяли за осигуряването на прехраната като събирали зеленцуци, плодове, корени и малки животинки като змии.

В крайбрежните райони и мъжете и жените се гмуркали за раци и миди. Използвали и кошове направени от влакна и въжета за ловене на риба. На недалечни разстояния плавали с лодки, които приличали на плоски канута. Тъй като били изработвани от кори на дървета и храсталаци, тези лодки прогизвали след определен период от време.  А само след няколко мили плаване, напълно се разпадали.

Древните аборигени боготворели земята си и правели всичко възможно за да я пазят. За да не прахосват ресурси от нея повечето племена спели на земята без подслон. Ловували само това което им било нужно за прехрана и събирали само най-необходимите корени и растения.

Според вярванията им, духовете разпределили земята между отделните племена. Затова и не е имало междуплеменни и териториални войни –  ако някой от друго племе попадне в чужда територия щял да почуства гнева на духовете и ще започнат да му се случват лоши неща.

За повече от същестуването си, аборигените не носели никакви дрехи, което е невероятно имайки предвид колко студено става през зимата в някои части от континента. В по-студените райони, мъжете и жените може би се топлели като се увивали в животинска кожа или се мажели с животинска мас или специална глина, за да предпазват кожата си.

Жените носели огърлици от морски черупки, а телата и на мъжете често били изрисувани с въглени или глина, която използвали и за боя.

Музиката и танците заемат важна част от културата, както и разказването на легенди. По-възрастните използвали и трите метода, за да разказват за Времето на сънищата, както и да благодарят на духовете и да ги молят за повече дъжд или за увеличаване на плодовитостта. Имали различни музикални инструменти, най-известният от които е диджериду.

Традиционно диджериду се изработва от парче дърво, чиято вътрешност е издълбана от термити. Когато се свири на този инструмент, той издава ниски звуци подобни на бръмчене, причинени от вибрации. Използва се специална техника на дишане при която свирещия вдишва и издишва  само през носа, и през цялото това време непрекъснато вкарва въздух чрез устата си в инструмента. По този начин един по-опитен музикант би могъл да свири един тон без прекъсване в продължение на 40-50 мин.

Аборигените поддържали този мирен начин на живот в продължение на 40,000 години. Но един ден всичко това се променило, когато европейците нахлули в Австралия.

Колонизирането на Австралия

Колонизирането на Австралия е подобно на това в Америка. В добавка към доброволно преселилите се в Америка, правителствата използвали колониите и като затвори. След като Американската революция започнала през 1776г., английското правителство имало нужда от ново място където да изпраща затворниците си, тъй като Американските колонии повече не ги приемали. И така през 1788 Англия изпратила екип към Австралия, тогава позната като Нов Южен Уейлс и започнали да строят затвори.

Както се случило и с американските индианци, аборигените били изгонени от собствените им земи. Мнозина били пребивани или убити. Други се разболели от непознати досега за тях болести. Имунната им система не можела да се бори с новите заболявания и много хора умрели. Гладът се превърнал в главен проблем, тъй като местните не можели повече да бродят свободно из земите си, за да намират храна и така много племена измрели напълно.

Англичаните принудили много от тези които не били убити да станат роби. Жените и децата правели всичко, от осигуряване на храна до чистене. Много жени били превърнати в секс робини.

Когато англичаните пристигнали през 1788, аборигените наброявали стотици хиляди, ако не и милиони. След последвалата смъртност броят им драстично намалял.

За съжаление, през следващите векове ситуацията продължила да се влошава преди да се подобри до някаква степен. Освен че загубили стотици хиляди животи, аборигените загубили и голяма част от културата си. Те повече не можели да разказват техните истории и традиции, в някои случаи просто нямало кой да ги чуе. Историята им била изгубена. По време на колонизирането, аборигените говорели около 250-300 различни диалекта и езика. Повече от половината изчезнали напълно.

И в началото на 20 век, всички които не били аборигени решили, че единствения начин да ги спасят бил те да бъдат приобщени или по-скоро асимилирани към живота на белите Австралиийци.

Аборигените през 20 век

Робството в Австралия не приключило по същото време както в Америка. Тук нямало война, нито пък укази, че всички роби трябва да бъдат освободени. Всъщност робството в Австралия просъществувало до 1970. И имало по друга форма от тази в Щатите.

В началото на 1910 г. Австралийците започнали да отнемат младите аборигенчета от техните домове и семейства. Тези деца, известни като Откраднатата Генерация, били давани за отглеждане в бели семейства или били пращани в институции и сиропиталища, където били принуждавани да се слеят с бялото общество. Между 1910 и 1970, когато тази практика приключила, над 100,000 деца били разделени от семействата и културата им.

През 1967 г., следвайки примера на Движението за граждански права в Щатите, аборигените започнали да се борят за равноправие. Белите австралийци чрез референдум въвели промяна в конституцията, която давала на аборигените право да гласуват. По този начин аборигените били включени в преброяването на населението и така официално били признати като граждани на Австралия.

В днешна Австралия аборигените все още се борят за правата си, а расизма доминира из целия континент. Продължителността на живот на един типичен абориген е с 20 години по-малка от тази на средностатистическия бял австралиец. Те все още не притежават голяма част от земята, отнета им по време на колониалния период.

През 2008 г. Австралиийското правителство официално се извини на децата на Откраднатата генерация, опитвайки се да запълни празнината между местното население и останалите австралиийци.

Untitled20130520134100

Aборигените днес

За аборигените които живеят в големите градове, алкохолизма и насилието е начин на живот. Повечето са много бедни и имат нисък стандарт на живот. По-възрастните аборигени се опитват да изкоренят насилието от младите мъже като ги водят на свещени за тях места и ги посвещават в древните тайнства. Образователната система сега е отворена и за аборигенчета, които се окуражават да учат. Въпреки това много от тях напускат училище преждевременно.

Аборигените които живеят в провинцията или аутбека (outback) се опитват да запазят колкото се може повече от историята и традицията си. Австралиийците им осигурятат къщи или други видове подслон, но в много случаи аборигените ги използват само за складове.

Повечето от тези типични аборигени се опитват да разпространят историята на тяхната раса сред останалите, които почти не са запознати с нея.

Разбира се има и аборигенстко изкуство, което е световно известно. За тях изкуството е като сънищата им – свещенно и тайно. Въпреки това в последните години това до някаква степен се е променило, тъй като някои творци продават произведенията си, за да могат да преживяват.

Тяхното изкуство има различни форми: рисунки, дърворезба, изделия от мъниста, кошници. Те също така изработват и продават всеизвестния бумеранг. Но не всяко изкуство може да бъде продадено – то е изобразено на стените в пещерите.

Известната австралийска природна забележителност скалата Айерс е такова място. Тя е свещена за аборигените, които я наричат Улуру. Намира се почти в центъра на континента. Скалата е обградена от серии от пещери, чиито стени са изрисувани. Когато туристите посещават Улуру и разглеждат рисунките, те не знаят как точно да ги интерпретират. А аборигените, откакто се помнят пазят това в тайна.

Източник: HowStuffWorks

Етикети:
Категория:
Човекът

Comments to Аборигените

  • супер мноо ми помогнаа ;)))

    мима февруари 7, 2011 16:08 Отговор
  • Добра работа. Статията е много добре написана и ми помогна много. Благодаря!

    Мартин февруари 21, 2013 18:30 Отговор
  • Mnogo polezna informaciq. Mersi!

    Ayhan април 6, 2013 16:29 Отговор
  • Statiqta e mnogo dobre napisana, plana e dobre podreden i vseichko e tochno i qsno.Blagodarq.

    The one април 8, 2013 16:32 Отговор
  • Статията е страхотна много ми помогна. Благодаря ти! Но все пак имам малка забележка. Има и грешки. 🙂

    Ники февруари 12, 2014 22:31 Отговор
  • Статията е изключително полезна и е добре направена, благодаря, че си я публикувал. 🙂

    Мира април 6, 2015 18:43 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title