Класацията на най-важните и значими научни постижения и открития, случили се през изминалата 2018 година. Ето ги и тях:
Изкуственото слънце на Китай
През 2018 година в експериментален токамак реактор беше достигната температура от 100 милиона градуса по Целзий. Това беше дело на изследователите от Института на физически науки в Хъфей. Тяхното постижение зашемети света, тъй като температурата на най-горещият обект в нашата слънчева система – Слънцето е „само“ 15 милиона градуса по Целзий във вътрешността си. Експертите са изказали хипотеза, че 100 милиона градуса по Целзий е най-ниската температура, от която би се нуждаел самоподдържащ се ядрен синтез на Земята. Това е най-екологичният начин за решаване на енергийните проблеми на всяка една страна по света. За гориво ще се използва водородът, тъй като е най-разпространеният елемент във Вселената. Екипът по създаването на синтеза се състои изцяло от китайци. Възможно е до няколко години да успеят в начинанието си и да създадат първият по рода си самоподдържащ се ядрен синтез.
Езеро от течна вода на Марс
Под повърхността на Южния полюс на Марс беше открито огромно течно езеро с вода. Откритието е дело на съвместните усилия на учени от различни европейски университети. За откритието бил използван италианският радар MARSIS, който бил монтиран на борда на сондата „Марсекспрес“. Водоемът се намира на дълбочина 1,5 километра и има диаметър от около 20 километра. Езерото е защитено от космическите лъчи и „съответства на условията за възможно съществуване на форми на живот“. Учените от университетите „Рома тре“, „Сапиенца“ и университета в Пескара, които анализирали данните стигнали до заключението, че водоемът е там от доста време и то в сегашния си вид.
31-километров кратер в Гренландия
Радар на американски учени откри огромен метеоритен кратер с размерите на Париж под леда на Гренландия. Твърди се, че метеоритът се е сблъскал със Земята преди 12 хиляди години. Кратерът е част от класацията на 25-те най-големи подобни образувания на нашата планета и е първият кратер от този вид, който е намерен в Гренландия и изобщо под ледена покривка. 31 километра – това е широчината на кратера, открит под ледника Хиавата. Учените твърдят, че е възможно точно изхвърлените в атмосферата остатъци от метеорита да са причинили голяма част от разтопяването на леда на Гренландия. Така големи количества студена вода са постъпили в протока Нарес, разделящ Канада от Гренландия. Оттам са се променили и морските течения в региона. Железният метеорит е бил най-малко с големина от 1 километър, но щом не е успял да унищожи човешката цивилизация, то може би не трябва да се притесняваме толкова от евентуален удар на астероид със Земята.
Фотоните във Вселената
През 2018 година, изследователят Марко Ажело от Университета Клемсон в САЩ изчисли количеството светлина във Вселената. Накратко досега във Вселената ни са били излъчени 4×10 ^ 84 фотони. Или:
4 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000.
Тоест четири октилиона октодецилиона. Проучването е на базата на светлината на всички обекти – микровълновия космически фон, които някога са съществували във Вселената. Тъй като старата и бледа светлина, понякога не се вижда ясно заради по-ярките, нови и близки източници, откритието е било трудно. Но новите технологии и гама-телескопа „Ферми“ добре са си свършили работата.
Родиха се първите генномодифицирани бебета
През изминалата година успешно бяха създадени и първите хора с изкуствено изменени гени в света. За новородените близначки съобщи китайският учен Хе Цзянкуй, работещ в Южен университет за наука и технологии в Шенжен. ДНК-то на децата било изменено чрез генния редактор CRISPR, който се счита за революционен заради лесното му използване в редактирането на гени. Да не забравяме, че е и евтин. Експериментът бил успешен, а децата имат естествен имунитет към ХИВ вируса. В резултат на модификацията започнаха много дебати, но китаецът продължава да е на мнение, че само така ще се справим с редица болести.
Земните недра изобилстват от живот
Беше изчислен мащаба на живота в земните недра. Изчисленията показват, че около 70 процента от микробите на Земята живеят в нейните дълбини, в скали, които до скоро се считаха за стерилни. Стотици проби от под континентите и океаните са били взети, за да бъде установено колко точно живот има в земните недра. Така японски кораб е извлякъл мостри на неизвестни микроби от дълбочина 2,5 км от слой на 20 милиона години. На сушата са били проведени сондажи на 5 км дълбочина, за да се вземат мостри от мините. По тези образци били изградени модели на екосистемата и се изчислил приблизителният размер на дълбоката биосфера. Така възникна теорията, че е доста възможно да има живот в недрата на други планети, например Марс.
Откриха най-големия организъм на планетата
Това е гъба, израсла в северната част на щата Мичиган. Наблюдението е на американският учен Матю Тоб, който изследвал растящия на Горния полуостров в Мичиган мицел на гъба и установил, че той е по-голям и по-древен, отколкото се предполагаше преди. Мицелът (скритото под земната повърхност тяло на гъбата) тежи над 440 тона и обхваща 37 хектара площ. Това е приблизително колкото теглото на три сини кита.
Очаквайте втора част на най-значимите научни открития на 2018 година, в която ще разкажем за още интересни събития от света на науката.
Автор: Божидара Иванова