През 1257г. пр.н.е. фараон Рамзес II изсякъл два храма в солидната скала на западния бряг на река Нил. Районът днес е познат като Абу Симбел. Много преди Рамзес, земята била свещено място на бог Хатхор. Двата храма, които построил обаче били в чест на боговете на слънцето. Заради отдалечеността си (близо до границата със Судан), храмовете са били открити чак през 1817г. от египтолога Джовани Батиста Белзони.
Фасадата на храма на Рамзес II е уникална със своите четири каменни статуи, всички изобразяващи Рамзес II с короната на горен и долен Египет. Над статуите на Рамзес са изсечени в скалите 22 павиани – богомолци на слънцето и пазещи входа на храма. Непосредствено до краката на статуите могат да се видят по-малки статуи на майката на Рамзес II, върховната му жена Нефертари и някой от многото им деца. Размера им не надвишава коленете на основните статуи на Рамзес II.
В най-вътрешната част на храма се намира най-свещеното място – Олтара.
Залата е била така проектирана и изградена, че само два пъти годишно на 22 Февруари и 22 Октомври, първите лъчи на слънцето преминават през цялата дължина на пещерата и огряват статуите на четирите божества Птах (Ptah или Peteh), Амон-Ра (Amun-Ra), РамзесII (Ramses II) и Ra Harakhti в дъното на храма пещера.
На по-малко от 100 метра се намира и храма на Хатхор (Hathor) и Нефертари (Nefertari), или така наречения Малък храм. Това е първият в историята на Египет храм, посвещаван на царица. На фасадата на храма величествено се издигат статуите на Нефертари и Рамзес II. Друго изключение, което се наблюдава при този храм, е че статуите на царица Нефертари са със същата големина като тези на Рамзес до нея. Обикновено, жените и децата са с размери не по-големи от колената на фараона, спрямо статуята до, която стоят.
Храмовете не само са едни от най-забележителните монументи в света, но събарянето и реконструкцията им са исторически събития. Когато храмовете щели да бъдат залети от езеро Насер заради строежа на стена, египетското правителство призовава целия свят за помощ. По време на спасителната операция, която започва през 1964г. и продължава до 1968г., двата храма били разрушени и издигнати наново 60 метра по-нависоко в скалата. Ориентирани са по абсолютно същия начин помежду си и спрямо слънцето и са покрити с изкуствено създадена планина. Повечето от свръзките между каменните блокове са били запълнени от експертите, но във вътрешността на храмовете все още може да видите къде са били свръзките. Можете да посетите и залата, в която са изложени снимки с различните етапи от масивната операция по спасяването на монумента.
