Алън Сокал е американски математик и физик, роден през 1955 година. Той е професор по математика в Лондонския университетски колеж, но става изключително популярен през 1996 година, когато се случва и така наречената Афера Сокал.
През 1996 година постмодерното културно списание „Social Text” публикува статия със заглавие „Transgressing the Boundaries: Towards a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity” (“Престъпвайки границите: Към една трансформираща херменевтика на квантовата гравитация“). Статията твърди, че квантовата гравитация не е нищо повече от социална и езикова конструкция, която физиците се опитват да предадат като истина за света около нас. Теоретичната физика, заключава статията, е само куп безсмислени думи и символи.
По-късно авторът, Алън Сокал, разкрива истината – той пише статията, изпълвайки я с „абсолютни глупости“, надявайки се с измамата си да привлече вниманието на обществеността към един изключително важен въпрос: дали професорите по хуманитарни науки, под влиянието на постмодерните доктрини, биха загърбили логиката и доказателствата и биха били склонни да повярват и дори да публикуват статия, която е „глупост“.
Само ден след като „Social Text” публикуват статията му, Сокал съобщава в друго списание, „ Lingua Franca”, че тя е била измама. В последвалото интервю за радиопрограмата „All Things Considered” Сокал казва, че се е вдъхновил за фалшивата статия, след като прочита „Higher Superstition”, в която авторите твърдят, че някои списания са готови да публикуват всичко, стига то да звучи добре и да отговаря на идеологическите убеждения на редакторите. Книгата, както и аферата Сокал, дават началото на така наречените Научни войни.
Сокал продължава да защитава позициите си, написвайки след измамата си две книги – едната през 1998 година заедно с Жан Брикмон, наречена „Интелектуални мошеничества“, а по-късно, през 2008 излиза книгата му „Шегата настрана: наука, философия и култура“, в която описва в детайли историята на Аферата Сокал.
Малко след излизането на „Шегата настрана: наука, философия и култура“, вестник „Таймс“ пише, че Сокал е постигнал своята цел, напомняйки на читателите думите на математика и философ Уилям Кингдон: „Грешно е, винаги и навсякъде, да се вярва в нещо без да има достатъчни доказателства“.
