Сред владетелите на Месопотамия Саргон Велики (упр. 2371 – 2316 пр. Хр.) е също толкова значима фигура, както Кир за персите или Александър за гърците и македонците.
С неговото име са свързани много легенди. Според тях майката на Саргон била жрица (на тях били забранени връзките с мъже) и той изобщо не познавал баща си. Тя го родила тайно, сложила го в тръстикова кошница и го спуснала в Ефрат. Бебето било намерено от царски придворен, който го отгледал като син. Твърди се, че Саргон е бил виночерпец в царския дворец в град Киш. Пред младежа се явила насън богинята Инана, която покрила тялото му с кръв. Саргон разказал съня си на царя, който решил, че виночерпецът ще пролее царска кръв. Изплашеният владетел заповядал да го убият, но Инана спасила героя.
В своите надписи Саргон съобщава, че победил в 34 военни похода.Той покорил градовете Ума, Лагаш и Ур, като завладял земите до Персийския залив.
След обединението на Шумер Саргон водил успешни войни с Елам, разположен на изток от Месопотамия. Там е намерена плоча, която прославя победата на акадския цар и го изобразява заобиколен от свитата си. В Месопотамия Саргон завладял града-държава Мари, който контролирал средното течение на Ефрат, както и царството Ебла в днешна Сирия.
В своите царски надписи Саргон подчертава още две постижения. Първото е назначаването на акадци за управители в завладените земи. Второто е прехвърлянето на международната търговия в Агад, столицата на Акад.
Владетелите на шумерските градове носели титлата „енси“. Саргон го запазил, но отсега нататък вече така се наричали управителите, които той назначавал. Енсите отговаряли за поддържането на реда, каналите, крепостните стени и сградите. Освен това, те предвождали отрядите на своите градове в походите на царя.
Саргон направил дъщеря си върховна жрица на Син – идола на Луната, в град Ур. В храма на божеството Енлил в град Нипур Саргон заповядал да се поставят плочи с надписи за делата му на шумерски и акадски език.
Саргон починал след 56 години управление. Империята била наследена от сина му Римуш. Веднага след смъртта на великия цар шумерите и вавилонците се разбунтували. Римуш потушил въстанието. В неговите царски надписи се казва, че синът на Саргон убил 23 хиляди бунтовници в битки и взел двойно повече пленници. След потушаването на бунтовете наследникът на Саргон тръгнал на поход в Елам и победил коалиция от местни енси, водени от владетеля на град Мархаши. Така укрепил своята власт на изток от Месопотамия и събрал богата плячка.
Римуш бил убит от придворни-заговорници. На трона седнал Манищуша, брат на убития цар. Той продължил завоеванията на Акадската империя, като превзел 32 градове „отвъд морето“, тоест, на брега на Персийския залив.
Неговият син Нарам-Син достигнал изворите на реките Тигър и Ефрат, като окончателно победил Ебла. В Сирия и Елам били разположени акадски гарнизони. По време на неговото управление шумерите отново се разбунтували – градовете Киш и Урук провъзгласили свои „царе“. Първо Нарам-Син разбил армията на Киш и взел много пленници. Около две хиляди и половина войници на Киш загинали в битки по улиците му. След това Нарам-Син заповядал да се разрушат стените на непокорния град и да го залеят с вода. Същата съдба сполетяла и Урук.
Но в това време чергарите гути нахлули в земите на Акад и Шумер. Към 2250 г пр. Хр. династията на Саргон се прекъснала и империята била завладяно от гутите.
Въпреки, че Акадската империя съществувала по-малко от 200 години, тя оставила дълбок спомен в съзнанието на хората от Месопотамия и Анатолия. А Саргон и Нарам-Син прекрачили от историята в легендите. Историята на акадския цар, който обединил Месопотамия, смайвала въображението на потомците. През следващите векове продължавали да създават легенди за тях.
Оцеляла е таблица, в която за подвизите на Саргон се разказва от първо лице. Героят в този текст се хвали, че е превзел всички земите „от изгрева до залеза“, победил в един ден армиите на 70 градове и пленил техните князе. Има и други легендарни сюжети; например, за пиршество, което продължило 7 години, 1 месец и 15 дни.
В царството на хетите са открити 4 текста за „Царя на битките“, разделени с периоди от няколко века. С известни разлики те разказват историята за дръзкия поход на акадския цар в неизследвани земи. От хетите тази история се озовала в Египет в епохата на фараона Ехнатон. Текст на легендата за Саргон, написан на средно-вавилонски език, е намерен в Амарна, столицата на Ехнатон.
В египетската версия Саргон е помолен за помощ от акадските търговци, които се оплакват от жестокия владетел на град Пурушанда, Нур-Даггал. Саргон тръгнал на поход, преодолял реки, гори, планини и превзел Пурушанда. Нур-Даггал се подчинил на Саргон, който останал в града 3 години, а след това си тръгнал с богати трофеи.
В аналите на хетския цар Хатусили (упр. 1650-1620 г. пр. Хр.) той сравнява себе си с легендарния Саргон, като пише, че царят на Акад не успял да превземе град Хаху, но той, Хатусили, го превзел и изгорил.
По време на хетски религиозни ритуали Саргон и Нарам-Син се споменавали сред „мъдрите царе“. Така Акад – първата империя в историята на човечество, се превърнала в легендарно царство.
–
