февр. 14, 2021
509 Views

Кардинал Ришельо – създателят на френския абсолютизъм

Автор:

През 1610 г. френският крал Анри IV бил убит от, както сега го наричат, „католическия фанатик“ Франсоа Раваляк. След смъртта на монарха на престола се възкачил малолетният му син Людовик XIII – същият, който, вече в зряла възраст, е един от основните персонажи в прочутия роман на Александър Дюма-баща „Тримата мускетари“.

Естествено, момчето не можело да управлява само, затова около него веднага се завихрили многобройни интриги. Множество благороднически групировки искали да държат младия монарх под свое влияние и да управляват Франция чрез него. Това се отразило крайно негативно на развитието на страната. Малцина се занимавали искрено с държавните дела, които почти никого не интересували. Нямало  силна ръка и могъществото на Франция, което било постигнато при Анри IV, постепенно започнало да чезне.

„Тройният портрет“ на кардинал Ришельо, худ. Филип дьо Шампен – Национална галерия, Лондон. Снимка: Уикипедия

И все пак се намерил продължител на делото на загиналия славен крал. Това бил новият пръв министър на Франция, кардиналът херцог дьо Ришельо, който веднага показал, че за него интересите на държавата стоят много по-високо от религиозните. „Първата ми грижа беше мощта на краля, а втората ми грижа беше мощта на кралството“, написал по-късно той в своето „Политическо завещание“.

Кардиналът получил държавата в незавидно състояние. Финансите били разрушени. Страната се разкъсвала от постоянни метежи на аристокрацията. Нямало мир между католици и хугеноти . А във външната политика Франция била стегната в клещите на испанските и австрийските Хабсбурги.

Въпреки това, Ришельо бил категоричен в намеренията си. Той бил готов на всичко, за да спаси държавата, като укрепи кралската власт в страната. Осъзнавайки отлично колко опасно е във Франция да има крепости, управлявани от протестанти, Ришельо през 1627 г. предприел обсада на крепостта Ла Рошел.

Обсадата на тази хугенотска (протестантска) крепост продължила повече от година и приковала вниманието на цялата държава. Кардиналът се редувал с краля да командва войските. Кралските мускетари и гвардейци участвали в обсадата (по-късно този факт заинтересувал Александър Дюма, който го включил като епизод в романа за мускетарите).

Англичаните искали да подкрепят хугенотите, като изпратили военни кораби. Но всемогъщият кардинал бил нащрек и тук: той измисли как да попречи на английската флота да се приближи до обсадената крепост. С цената на големи усилия и много пари Ла Рошел била превзета.

Кардинал Ришельо при обсадата на Ла Рошел, худ. Анри-Пол Мот. Снимка: Уикипедия

С „Едикта на милосърдието“, публикуван през 1629 г., Ришельо премахнал политическата независимост на хугенотите. В същото време, като интелигентен и далновиден политик, със същия акт той запазил свободата на религията за протестантите и потвърдил другите им граждански права – така положил край на религиозните войни, които разкъсвали държавата.

Продължавайки протекционистката политика на Анри IV, Ришельо по всякакъв начин насърчавал френските търговски компании и колониалната експанзия. Той забранил дуелите с аргумента, че кръв трябва да се пролива само за краля (да си припомним, че именно с нарушаването на тази забрана от д`Артанян и приятелите му започва романът „Тримата мускетари).

После заповядал да се разрушат замъците на бунтовната аристокрация. С изключителна жестокост, често само при едно подозрение, кардиналът пресичал реални и въображаеми дворцови заговори.

Освен това, в името на интересите на абсолютизма, Ришельо укрепил институцията на държавните интенданти, създадена през ХVІ век – това били пълномощни представители на кралската власт на местно ниво. Направил важни промени в централната администрация, като превърнал благородниците в безпрекословни изпълнители на кралската воля.

Той водел борба срещу парламента, чиито задължения включвали регистрация на указите на Негово Величество. Ришельо забранил да се поставя под съмнение конституционността на кралското законодателство. Първият френски вестник възникнал по негова инициатива и бил контролиран също изцяло от кардинала.

Що се отнася до външната политика, Ришельо виждал основната си задача като противопоставяне на австрийските и испанските Хабсбурги, чиито владения обкръжавали Франция. Той пресметнал много точно в кой момент страната може да си позволи да влезе в бушуващата тогава Тридесетгодишна война – през 1635 година. По това време конфликтът продължавал вече 17 години. През целия този период Франция натрупвала потенциал, за да нанесе удар по своя тогавашен главен враг – Испания. Това се оказало доста трудно. Едва на петата година от войната френските войски започнали да печелят победи. Вестфалският мир, сключен през 1648 г., бил триумфален за Франция, а за Испания означавал упадък на нейното величие.

Важно е да се подчертае, че Ришельо се грижел не само за външната политическа сила на Франция и нейния монарх. Той направил достатъчно, за да възстанови френската икономика, а френската търговия да процъфтява. В резултат на това успял да направи кралската власт основна сила на страната.

И съвсем закономерно след него изгряла епохата на „краля-слънце“ Людовик ХІV, при когото Франция се превърнала в най-силната европейска държава.

loading...
Категория:
Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu