През 1610 г. френският крал Анри IV бил убит от, както сега го наричат, „католическия фанатик“ Франсоа Раваляк. След смъртта на монарха на престола се възкачил малолетният му син Людовик XIII – същият, който, вече в зряла възраст, е един от основните персонажи в прочутия роман на Александър Дюма-баща „Тримата мускетари“.
Естествено, момчето не можело да управлява само, затова около него веднага се завихрили многобройни интриги. Множество благороднически групировки искали да държат младия монарх под свое влияние и да управляват Франция чрез него. Това се отразило крайно негативно на развитието на страната. Малцина се занимавали искрено с държавните дела, които почти никого не интересували. Нямало силна ръка и могъществото на Франция, което било постигнато при Анри IV, постепенно започнало да чезне.
И все пак се намерил продължител на делото на загиналия славен крал. Това бил новият пръв министър на Франция, кардиналът херцог дьо Ришельо, който веднага показал, че за него интересите на държавата стоят много по-високо от религиозните. „Първата ми грижа беше мощта на краля, а втората ми грижа беше мощта на кралството“, написал по-късно той в своето „Политическо завещание“.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
