Могло ли е да се случи така, че през 1953 г. начело на СССР вместо Никита Хрушчов да застане Берия?
Разбира се. Когато на 5 март умира Сталин, Берия е една от най-силните политически фигури в СССР, а в първите седмици след смъртта на Вожда влиянието му се засилва още повече.
След като Сталин умира, постовете на Председател на Съвета на министрите на СССР (премиер) и ръководител на Централния комитет на Комунистическата партия (КПСС) остават вакантни. Временно ги изпълнявал Георгий Маленков – най-опитният сталински апаратчик и перфиден интригант. Но след девет дни, на 14 март, Маленков трябвало да избира между поста Председател на Министерския съвет и поста Генерален секретар на КПСС. Маленков решил, че да си министър-председател е по-важен пост и го оставил за себе си. Централният комитет на партията оглавил Хрушчов. Така той получил същата позиция, която веднъж вече била осигурила пълната победа на Сталин в борбата срещу Троцки, Зиновиев и другите партийни опозиционери.
Междувременно Берия се оказал едновременно заместник на Маленков и на Хрушчов. Властта над тайните служби била в ръцете му. Той станал шеф на Министерството на вътрешните работи. Авторитетът и популярността му сега нараснали. Съветската преса започнала да го нарича „най-добрият ученик на Сталин“.
Хрушчов и Маленков се паникьосали от неговата активност и веднага се обединили срещу общата заплаха. В резултат Берия бил арестуван (маршал Жуков лично участвал в ареста), дискредитиран, осъден и разстрелян.
Много изследователи смятат, че делото срещу него било фалшифицирано. Но нима това имало значение? Значение имало единствено свършеният факт: заговорниците се отървали от Берия също така бързо, както той самият някога се отървавал от хора, които му пречат.
Берия, между другото, разбирал каква е играта. Няколко дни след ареста си той написал на Маленков писмо с молба за прошка и милост. Маленков не отговорил.
Но, така или иначе, преди това Берия имал шанс да вземе властта. През май 1953 г. той достигнал върха на своята мощ. В този момент като министър на вътрешните работи сам можел да арестува Хрушчов и Маленков. Защо не го направил, е загадка. Може би се размекнал. Може би забравил жестокото правило на вътрешнопартийната борба: ако не ти – тебе.
Историците разглеждат 2 евентуални сценария за бъдещето на СССР в случай на победа на Берия. По-нататъшното развитие на събитията зависело от това, как той щял да дойде на власт.
Първият вариант предвижда открит конфликт на опонентите. Арестът на Хрушчов и Маленков бил най-реалистичният начин за Берия да застане начело на СССР и да заеме мястото на Сталин. Да съчини дело с обвинение в „антисъветски заговор“ не представлявало трудност. Разбира се, щял да се сблъска с някои проблеми. Би трябвало да арестува няколко дузини привържениците на Хрушчов и Маленков и, в същото време, да обясни на съветския народ, че ужасни предатели и врагове са се промъкнали в най-високите етажи на властта. Обезглавената опозиция би капитулирала бързо. Всичко това би изглеждало като военен преврат – но авторитетът и популярността на Берия щели да му помогнат да задържи властта.
А след това Берия щял да изпадне в ситуация, в която самият той щял да се съмнява в своята легитимност. И в тази ситуация също би трябвало да унищожава всички, които биха се усъмнили. Това означава, че целият СССР щял да бъде обхванат от нова вълна терор и репресии, сравнима с тази през 1937-39 г. Берия щял да прочиства органите по сигурността, използвайки сталинските методи: арести на видни комунисти заедно с техните поддръжници, роднини и членове на семействата, изграждане на култ към личността на новия лидер. Сталинските поддръжници щели да бъдат репресирани и заменени от хората на Берия. Молотов, Каганович, Ворошилов, Булганин – всички щели да бъдат разстреляни. С две думи, Берия щял да се отърве от приятелите на Сталин по същия начин, по който Сталин се отървал от приятелите на Ленин.
Трудно е да се каже дали Берия би вдигнал ръка срещу героите от войната – маршалите Жуков и Рокосовски, но не може да се изключи подобен развой на събитията. Към 1955 година в СССР вече щяло да има култ към личността към новия „Вожд“ и същевременно критично влошаване на отношенията със САЩ и Великобритания. Може би това не би била студена – а гореща война; но не било задължително. Не може да се изключи, че Берия би се опитал да отстрани югославския лидер Йосип Броз Тито, особено след като и Сталин имал такива планове.
Втори сценарий. При други обстоятелства Берия можело да дойде на власт без преврат. За да направи това, по някакъв начин трябвало да застане начело на Централния комитет. Тогава първоначално би концентрирал в ръцете си големи апаратни възможности и би притиснал Маленков и Хрушчов, като ги прехвърли на второстепенни роли, но запази подкрепата им. Това би било колективно ръководство начело с Берия. Самият той би се превърнал в нещо като Брежнев. Резултатът би бил същият, както при Брежнев – застой. Тогава той би могъл да се наслаждава на властта, без да разклаща огромния Съюз. Това нямало да предотврати Студената война – но не би имало и пряк конфликт. Берия щял да остарее спокойно начело на СССР, да награждава сам себе си с ордени и титли, а Политбюро да го подкрепя като най-мощната и затова необходима фигура.
Този сценарий за задържане на властта е невероятно ефективен. Той помогнал на толкова много диктатори да останат дълго време начело на своите държави – като започнем с Брежнев и свършим с Ким Чен Ун. Засега.
–
