Още

    Бердяев – неразбраният социалистически аристократ

    Николай Бердяев е роден през 1874 г. в Киев в дворянско офицерско семейство. Самият той обаче нямал желание за военна кариера. Предпочитал уединението. Като дете, скитайки из любимата си градина, мечтаел за духовен свят, по-истински от реалния – който му се струвал фалшив и чужд.

    Още от детството си Бердяев се отличавал със свободолюбие. Това му пречело да учи: всяка принуда го отблъсквала, той не признавал авторитета на учителите. Вместо да зубри и повтаря чужди мисли, се стремял да изрази своите. Като юноша Бердяев осъзнал на какво иска да се посвети – да търси истината. Според него, самото това търсене придава смисъл на живота. Далеч от политиката, той смятал , че всичко държавно ограничава свободата, и се противопоставял на всяка власт, която според него променя хората към по-лошо.

    Николай Бердяев. Уикипедия

    В това се убедил много по-късно, когато видял как са се променили болшевиките след революцията, превръщайки се по същество в кариеристи. Бердяев, който вярвал, че човек винаги трябва да остане верен на себе си, бил неприятно изненадан от това.

    Той често спорел с марксистите и наричал себе си „социалистически аристократ“. За него истинският социализъм се състоял в освобождението на индивида, а не на класата. Без да споделя радикалните възгледи на революционерите и противник на терора, Бердяев виждал в марксизма надежда за излизане на интелигенцията от нейната духовна криза и за промяна на света като цяло. Той искал да изгради света върху принципите на свободата и творчеството. Неговата революция била етична, а не социална, революция на духа, а не на масите.

    В първата си книга „Субективизъм и индивидуализъм в социалната философия“ Бердяев пише, че прогресът е приближаване към истината, справедливостта и красотата. Тях той определя като крайна цел на човека.

    В крайна сметка Бердяев, заедно с Петър Струве и Сергей Булгаков, създават системата на „етичния идеализъм“, в която доминират етиката и моралът. В новите течения той виждал примитивно езичество и затова се обърнал към Православието.

    Групата на основателите на Съюза на освобождението през 1902 г. в Германия (отляво надясно): Пьотр Струве, Нина Струве, Василий Богучарски, Николай Бердяев и Семьон Франк (долу). Уикипедия

    През 1905 г. Бердяев се премества в Санкт-Петербург и се потапя в литературния свят и религиозните си търсения. Той можел да споделя идеите на едно или друго дружество, да участва активно в живота му, но така и не ставал част от него, запазвал независимостта си. Той изучавал идеи, но не им се подчинявал. Философът видял нещо езическо в новите тенденции и се обърнал към Православието.

    Заедно със славянофилите той защищавал идеята за свободата като основа на християнството и Църквата. Според Бердяев Бог е самата свобода и в същото време той я дава на хората. Затова Бог не принуждава хората да го признават – а дава на човека свобода на избор. За Бердяев големият грях е именно загубата на свобода.

    След революцията от 1917 г. той приветства свалянето на самодържавието. През 1919 г. създал Свободната академия за духовна култура, за да обедини интелигенцията. В нея неизменно присъствали агенти на ЧК, но Бердяев спокойно изнасял лекции по философия и религия. Ала още през 1920 г. бил арестуван за връзки с контрареволюционни организации. Близо час той обяснявал на Дзержински защо се гнуси от комунизма. В крайна сметка бил освободен без право да напуска Москва. Две години по-късно отново бил арестуван и обвинен в антисъветска дейност. Било му наредено да напусне Русия, а ако се завърнел, го очаквал разстрел.

    В Берлин Бердяев написал книгата „Новото средновековие“ – една от основните му трудове. Новото средновековие за него е епоха, в която религията ще заеме своето полагащо се място и която ще посочи изход от цивилизационната криза. Бердяев критикува съвременното общество, което се фокусира върху удоволствието и технологиите, а забравя за културата и духовния живот. Без да отрича ползите от технологията, той твърди, че преклонението пред нея допринася за установяването на тоталитаризъм, че машините променят човека към по-лошо.

    Николай Александрович Бердяев. Уикипедия

    След 1924 г. Бердяев живеел в Париж и пътувал из Европа с лекции по религия и култура. Философът смятал, че Русия трябва да съчетава културата на Запада и Изтока. Основата на руската идея, според него, е братството на хората и народите. В Париж Бердяев организирал срещи на философи и представители на руската интелигенция. Но въпреки, че му симпатизирали, рядко го разбирали.

    Когато избухнала Втората световна война, философът напуснал Париж – за него окупацията била унизителна. Той възприемал самата война като край на цивилизацията, гибел на културата. Бердяев приел болезнено германското нашествие в СССР, макар да вярвал, че Русия е непобедима. В действията на Червената армия той виждал проява на Божията воля.

    Веднъж гестапо дошло да го арестува, но му се разминало – оказало се, че сред висшите чиновници на Германия имало негови почитатели, които четяли книгите му.

    След края на войната философът мислел за завръщане в СССР, но го спирало наличието на цензура.

    Почти непознат в Русия, Бердяев бил много популярен на Запад. Той е номиниран 7 пъти за Нобелова награда, а през 1947 г. Университетът в Кеймбридж му присъжда титлата „Доктор Хонорис кауза“ – дотогава от руските творци нейни носители били само Чайковски и Тургенев.

    Николай Александрович Бердяев умрял на 23 март 1948 г. от сърдечна недостатъчност. Починал върху бюрото си, докато работел по нова книга.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови