Ако живеехме на Луната

Всеки, който е израснал по времето на Аполо през 1970-те, заедно с филма “2001: Космическа одисея” (който излиза през 1968 г.) е останал с впечатлението, че ще има колонии на Луната. 30 години по-късно няма особен прогрес в тази насока и можем да кажем, че скоро няма и да има такива колонии. Но все пак е интересно. Няма ли да е страхотно ако можем да живеем, да почиваме и да работим на Луната?

Да кажем, че искаме да колонизираме Луната. Има някои неща, които ще ни трябват за да живеем там. Най-важните са:

[list style=“arrow“]

• Въздух, годен за дишане
• Вода
• Храна
• Стабилни структури
• Електроенергия

[/list]

Би било чудесно да набавим тези ресурси колкото е възможно от Луната, защото превоза им до там ще коства много – нещо от рода на $100 000 на килограм. Един галон вода тежи около 4 килограма, което ще струва $400 000 за да стигне до Луната. При тези цени ще искаш да носиш възможно най-малко багаж и останалото да си набавиш там.

Набавянето на годен за дишане въздух,  под формата на кислород е доста лесно на Луната. Почвата там съдържа кислород, който може да бъде извлечен чрез нагряване и електричество.

С водата ще е по-трудно. Има някои доказателства, че може би има вода под формата на лед в почвата, който е взет от южния полюс на Луната. Ако това е така, значи добавянето на вода е възможно и ще реши много проблеми. Водата е нужна за пиене и напояване и може да се превърне във водорд или кислород за направата на ракетно гориво.

Ако няма вода на Луната, ще трябва да се доставя от Земята. Това може да стане като се достави течен водород и след това се смеси с кислорода от лунната почва за да се получи вода. След като водните молекули са 67% кислород и 33% водород като тегло, това може би е най-евтиният начин да се достави вода на Луната. Като допълнителен плюс е и това, че водорода може да реагира с кислорода така че да се създаде електричество при създаването на вода.

Храната също е проблем. Един човек изяжда около 200 килограма суха храна на година. За цяла колония от хора ще трябват тонове храна. Първата мисъл на всеки от Земята е „Да отгледаме храната на Луната.”. Мислим така, защото тук, на Земята, защото химични елементи като въглерода и азота са свободно достъпни от атмосферата, а минералите са в земната почва. За един тон пшеница са нужни един тон въглерод, азот, водород, калий, фосфор и т.н. За да се отгледа тон пшеница на Луната, ще трябва да се доставят всички тези химикали, които не са налични там. Щом има една реколта и популацията на колонията е стабилна, тогава химикалите могат да се използват отново в природен кръговрат. Растенията растат, хората ги ядат, а след това ги отделят като твърди и течни остатъци, а въглеродния диоксид при дишането. Тези остатъци след това наторяват следващата реколта. Все пак ще трябват тонове храна и химикали за да започне този цикъл.

Първите заслони ще са надуваеми структури, донесени от Земята, но са правени много проучвания за възможността да се строят сгради от керамика и метали, създадени на Луната.

Електричеството там ще е интересно предизвикателство. Вероятно ще е възможно монтирането на слънчеви панели, но слънчева светлина има само през част от деня. Както споменахме вече, водорода и кислорода могат да реагират помежду си така, че да създават електричество. Ядрената енергия е друга възможност, използвайки Уран, добиван от Луната.

След всичко това можете да разберете защо няма колония на Луната за сега – сложно е! Но нека си представим, че искаме да създадем колония от 100 човека на Луната. Да си представим и че за да колонията са доставени следните ресурси на човек:

[list style=“arrow“]

• Самият човек – 100 кг.
• Храна (или химикали за отглеждане на храна) – 250 кг.
• Заслон и оборудване – 500 кг.
• Оборудване за производство – 500 кг.

[/list]

Това са близо 1500 кг.  на човек и 150 000 кг. за цялата колония. Като имаме в предвид, че космическата совалка тежи 80 000 кг. без горивото, а 100 човека ще прекарат живота си на Луната с материалите от две совалки, ще разберете колко екстремно оптимистични са сметките за товара.  При $100 000 за килограм, това са $15 милиарда само за доставката. И това като не смятаме разходите за дизайн, разработка, материали, обучаване на хората и административни дела, както и реалните количества материали, които трябва да се изпратят, да не споменаваме времето и парите, които са похарчени само за да се изведе международната космическа станция в орбитата около Земята. Виждате, че дори за малка колония на Луната ще са нужни стотици милиарди, дори трилиони долари.