Черната дупка е това, което остава след като голяма звезда загине.
Понеже звездите са толкова масивни и съставени от газ и имат огромно гравитационно поле, което постоянно се опитва да унищожи звездата. Термоядрените реакции в ядрото й са като голяма атомна бомба, която се опитва да взриви звездата. Балансът между гравитационните и експлозивните сили е това, което определя големината на звездата.
Когато тя загине, термоядрените реакции спират, защото цялото гориво на звездата е изгоряло. В същото време звездната гравитация сбива материала навътре и компресира ядрото. При този процес ядрото се нагорещява и може да създаде супер нова, при която материала и радиацията се разпръскват в космоса. Това, което остава след нея е много компресирано и невероятно масивно ядро. Гравитацията му е толкова силна, че дори светлината не успява да избяга.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Това което се коментира като ЧД не съответства на ЧД при опит да се съгласуват дадените в публикациите параметри. Да нее говорим че самото най-разпространено, най-тривиално определение за ЧД влиза в противоречие само със себе си. Двете звезди на фотографиите по-горе в никакъв случай не са докавателство за ЧД. Ако наистина вярвате в ЧД, забранете на звездите да се разполагат близо една до и зад друга видими от далечен наблюдател. Успех в опровергаването на стария геометър.