Александър Георгиев Домусчиев е роден през 1830 г., в село Дюлгерий, днешното бургаско с. Зидарово.
Той бил известен с прозвището Коджакафалията, дадено му заради силната памет, която имал. Останал е в историята като един от най-големите дарители на Бургас.
Но как се е случило това? Богатството му не идва от наследство, а ето какво го споходило. Бил малък, когато останал сирак, израстнал бедно и поради липса на средства не завършил образование. Заедно с братовчед си Янчо Добрев, решили да да се захванат с някакъв занаят, опитали с абаджийство, но не им провървяло и се разделили. Александър чиракувал като овчар в с. Карагюзляр и в местността “Еврейската гора”, под огромен камък открил гроба на майстор Даньо, заедно с голямо златно съкровище – бакър пълен с лири. Всъщност Александър имал женско куче, бременно и търсещо място да роди. Ровейки около камъка, то разровило имането.
Александър отново се събрал с братовчед си и започнали търговия с имоти. Коджакафалията проявил усет и скоро станал най-богатия човек в Бургас. Изградил търговска империя, построил няколко хана и фабрики. Помогнал на над 600 бедни семейства, български, тракийски, страндженски и македонци бежанци, като дарил 25 милиона златни лева. Много пари дарил и на болници и други институции. Дарил имоти на черкви и училища.
За него разказват, че като богат човек, всъщност живял бедно и като отшелник. Квартирата му била стая с размери три квадратни метра. На младини проявил интерес към една мома, но тя го отблъснала и Александър останал неженен. Бил християнин, вярвал в Бог и обичал народа и родината си.
Щастливата случайност да открие златното имане, му дала възможности да умножи намереното и с него да помогне на много хора. Съдружието с талантливия му братовчед, който бил опитен търговец, владеещ гръцки език, помогнало да развият широка търговия и строителна дейност. Придобитите имоти били земи, магазини, дюкяни, къщи, хотели, ахъри, училища, хамбари и др. Някои от тях още съществуват в Бургас.
Александър Георгиев дарил всичките си земи на гражданите, а нивите през които минават пътищата и улиците завещал на Общината. Завещал имоти и средства на българската болница “Евлоги Георгиев” в Цариград и на църквата “Св. св. Кирил и Методий” в Бургас. На Дюлгерлийската църква и училище, на женското дружество “Милосърдие” – Бургас, на сиропиталището в Бургас дарил земята и средства.
Със завещанието си задължил заветниците си след смъртта му да разпределят приходите по следния начин:
С приходите от първата година, да се изплатят евентуални негови дългове.
Приходите от втората година да разпределят между бедните на българската, гръцката, арменската и католическата църкви, турската джамия и еврейската хавра.
Приходите от третата година да изплатят разноските по погребението му и за паметник.
Много хора мечтаят да забогатеят по чудодеен начин, обещавайки да помагат след това на бедните. Малцина наистина получават такъв шанс. Някои станали изведнъж богати, забравят за намеренията си, други пък не съумяват да съхранят и умножат придобитото и го изгубват.
Но ето един пример за човек, който не се е стремил към богатство, придобил го е, съумял е да го умножи, но без да се възползва от него, без да живее в разкош, без да забрави, че е бил беден и все още има бедни хора. Напротив, живял скромно и щедро раздавал на нуждаещите се.
Интересен факт е, че той фактически е пречистил намерените пари. Те били белязани с нечестие и жестокост. Намерените пари, били наградата на Кара Емин, дадени на майстор Даньо. Той така майсторски замаскирал съкровището на Емин в дебрите на Странджа планина, казвайки :“Може да го намери само този, който го е сложил на това място”. Това накарало Кара Емин да се замисли. Идвали му мисли, че след време майстор Даньо може да му открадне съкровището и изпратил потеря да го убият. Погребали го, насипали върху него златото и отгоре сложили огромен камък.
Трябва да се помнят имената на хора, като Александър Георгиев-Коджакафалията. Имали късмет да намерят богатство, не за лична изгода, а за да бъдат благодетели.
