Както е добре известно, нравите в древна Спарта били извънредно сурови. Плутарх твърди, че при раждането на момче, го занасяли при старейшините и ако имало някакви недъзи, то било хвърляно в пропастта Апофета. В интерес на истината, новите археологически изследвания сочат, че там са били хвърляни престъпници и пленници, но не и деца. Ала така или иначе, младите спартанци били възпитавани толкова строго, че този процес до ден-днешен е останал в историята като „спартанско възпитание“.
Бебешките люлки били твърди и груби. След седемгодишна възраст момчетата били изпращани в специални военни лагери-общежития, където ги обучавали на изкуството да оцеляват. Който не се справял – загивал. До 14-годишна възраст ходели голи. Завивки не се използвали – някои момчета слагали в леглата си коприва, за да ги загрява, чрез паренето. Храна си намирали сами – чрез кражби и грабежи. Понякога им разрешавали да се развличат, като нападали селата на робите-илоти и убивали най-силните мъже там.
Интересен е начинът, по който в Спарта се борели срещу употребата на алкохол от младежите. Свободните спартанци никога не пиели вино, но старателно впиянчвали робите си, които били длъжни да изпиват четири чаши вино на ден. Така било по-лесно да ги държат в подчинение и да потушават въстанията им с малобройни войски. Твърде поучителна в този смисъл била една част от спартанския ритуал за посвещаване на младежите във воини.
Юношите се строявали в каре заедно с опитните воини. В средата вкарвали неколцина роби и последователно им давали по една, две, три чаши вино, като ги карали да изпълняват различни бойни упражнения. Успоредно с количеството изпит алкохол, робите правели грешки, озлобявали се, ругаели, биели се – а младежите наблюдавали с презрение как те постепенно губят своя човешки облик. Накрая робите били заплювани, по тях хвърляли мръсотия и ги ритали като добитък. Юношите запомняли този ритуал за цял живот. След това, самите те започвали да се състезават помежду си в сила, ловкост, смелост и воински умения.
По-късно спартанците разрешили само на възрастните мъже, които вече имали внуци, да пият вино, разредено с вода (както впрочем се практикувало през цялата Античност). Но на жените и мъжете, които все още можели да имат деца, това било строго забранено. Въобще, не само спартанците, но и гърците от цяла Елада, и македонците презирали персите, които пиели без мярка неразредено вино – и елините много пъти доказвали своето военно превъзходство над тях, като ги разгромявали с малочислени бойни дружини. За съжаление, днес в многобройните книги и филми за онази епоха не се показва как още от детски години са преподавани тези уроци по трезвост и умереност в храненето.
Освен при посвещаването им за воини, спартанците прилагали още един ритуал. Когато младите мъже навършвали пълнолетие, ги настанявали на маса с вино и всякакви вкусни ястия. От другата страна на масата сядали роби, които били карани да ядат много храна и да пият вино. По този начин бъдещите воини и свободни граждани на Спарта получавали нагледен пример не само за самия процес на пиянство и лакомия – но и за последиците от прекаляването с храна и алкохол.
След тези поучителни примери от ранна възраст не е странно, че спартанците се славели като най-добрите воини на древния свят. Защото стара истина е, че освен да борави с оръжието, истинският воин трябва да владее и своя дух.
