От древни време в индуизма се практикувал обичаят “сати” – убиване на вдовицата на починал мъж, чрез изгаряне. Този ритуал съществува в две разновидности: изгаряне заедно с починалия съпруг – това се нарича “саха-ма-рана” (съвместна смърт), и изгаряне само на вдовицата – “ану-ма-рана”.
След като извърши ритуално измиване, вдовицата облича най-хубавите си дрехи, разпуска косата си и отива до брега на река или езеро – традиционно място за извършване на сати. Тя се съпровожда от роднини, които я обкръжават и вървят заедно с нея. При кладата жената снема всичките си украшения и ги раздава на своите близки. Те я угощават със захаросани плодове и й предават устни съобщения за починалите им роднини. Жрецът бързо произнася траурни мантри и я напръсква със свещена вода от Ганг.
Вдовицата се изкачва върху кладата, сяда от лявата страна на мъртвия си съпруг и поставя главата му в скута си. Някой от роднините запалва кладата. За да не избяга, жената предварително е прикована с железни вериги към дървените трупи. Ако това не е сторено, браминът я удря с тежка тояга по главата в случай, че тя, обезумяла от болка, скача от огъня. Често преди изгарянето й дават наркотична напитка, за да се притъпят болките.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
