background img
апр. 26, 2017
2380 Views

Буквата на смъртта в обичая “сати”

Автор:

От древни време в индуизма се практикувал обичаят “сати” – убиване на вдовицата на починал мъж, чрез изгаряне. Този ритуал съществува в две разновидности: изгаряне заедно с починалия съпруг – това се нарича “саха-ма-рана” (съвместна смърт), и изгаряне само на вдовицата – “ану-ма-рана”.

След като извърши ритуално измиване, вдовицата облича най-хубавите си дрехи, разпуска косата си и отива до брега на река или езеро – традиционно място за извършване на сати. Тя се съпровожда от роднини, които я обкръжават и вървят заедно с нея. При кладата жената снема всичките си украшения и ги раздава на своите близки. Те я угощават със захаросани плодове и й предават устни съобщения за починалите им роднини. Жрецът бързо произнася траурни мантри и я напръсква със свещена вода от Ганг. Вдовицата се изкачва върху кладата, сяда от лявата страна на мъртвия си съпруг и поставя главата му в скута си. Някой от роднините запалва кладата. За да не избяга, жената предварително е прикована с железни вериги към дървените трупи. Ако това не е сторено, браминът я удря с тежка тояга по главата в случай, че тя, обезумяла от болка, скача от огъня. Често преди изгарянето й дават наркотична напитка, за да се притъпят болките.

Английската колониална администрация в миналото се опитвала да премахне този жесток обичай. Най-голям успех в борбата срещу него постигнал професор Уилсън през ХVІІІ в., който успял да разобличи брамините във фалшификация на древните текстове на свещените книги на индуизма – Ведите. Най-добър санскритолог на своето време, професорът дълги години се ровил в древните ръкописи и преписи -и се убедил, че никъде в химните на Ведите няма предписано такова задължение за вдовиците. Уилсън изучавал старателно текстовете на Ведите и различните им тълкувания, като накрая стигнал до първоизвора: свещената книга “Ригведа” повелява на брамина, преди запалването на кладата, да положи вдовицата в непосредствена близост до трупа на съпруга й – а след извършването на определени обреди да я отведе извън кладата и да изпее на висок глас следния стих от “Грихя-сутра”: “Стани, о, жено! Върни се в света на живите. Щом заспиш до трупа, се събуди отново. Достатъчно си била вярна жена на онзи, който те направи майка на децата ти”.

Но какво се случило и защо изгаряли вдовиците? Оказало, че е подменена една буква. В свещените погребални песни се казва: “Майки, влезте в олтара!” Брамините хитро променили само една-единствена буква: вместо “агри” (олтар), те написали “агни” (огън). Така се оказало, че Ведите предписват на вдовиците да влязат не в олтара – а в огъня.

Ала защо брамините предприели такава хитрост? Причината се оказала твърде елементарна и добре позната, откак свят-светува: имуществото на вдовиците преминавало в собственост на храма в дадения район. Тоест – в собственост на самите брамини. Затова и те променили думата “олтар” в “огън”, чрез промяната на една-единствена буква, която се превърнала в буква на смъртта.

Правителството на Индия преследва строго този дивашки обичай – но и до ден-днешен той се практикува на отделни места, въпреки суровите наказания за организаторите. Най-трудното нещо е да се изкорени една традиция, независимо от това, че е създадена с лъжа и измама.

Етикети:
· ·
Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title