дек. 7, 2019
823 Views

Античен трилър: невероятното оттегляне на 10 хиляди гръцки наемници от Персия

Автор:

Един от най-интересните документи, оставени от древните гърци, е произведение, озаглавено „Анабазис “. Той описва пътя на 10 хиляди гръцки наемници, които се озовали в центъра на персийската държава и били принудени повече от година да оцеляват сред враждебни народи, в планини и пустини, търсейки път към дома. Творбата е написана от Ксенофон, жител на Атина и участник в похода.

Претендент за персийския трон

Персийският цар Дарий II имал двама синове от собствената си сестра – Парисатис, по-големият Артаксеркс и по-малкият Кир. След смъртта му Артаксеркс II станал наследник, а вторият син бил назначен на поста сатрап в Мала Азия. Кир се оказал смел и решителен човек. Мечтаел да стане цар и като наел армия от гърците, тръгнал на война срещу брат си.

Дворът на персийския цар Артаксеркс

Ксенофон пише, че повече от половината бойци идвали от Аркадия и Ахая, най-бедните райони на Гърция, където наемната служба се била превърнала в традиция. Армията включвала представители на почти всички области на древна Елада. Общо армията на Кир се състояла от 9 600 хоплита и няколко хиляди стрелци. Армията на гръцките главорези се командвала от спартанския командир Клеарх. Ксенофон описал този човек по следния начин:

„Не само изкусен във военните дела, но и невероятно войнствен. Имайки възможност да живее спокойно, без да се унижава и без да губи нищо, той предпочел да води война.”

Първо Кир казал на наемниците, че ще се бият с варварите, които се разбунтували срещу персийското правителство и едва преди решителната битка признал, че иска да свали брат си. Започнали размирици в армията, но бунтът на наемниците  бил спрян с обещанието за допълнително плащане. Вместо по един дарик (8,4 грама злато) на месец, Кир обещал на бойците дарик и половина и дял в бъдещите трофеи.

Гръцко превъзходство

В края на лятото на 401 г. пр.н.е. братята се изправили за решителна битка на север от Вавилон. На страната на Кир общо стояли не повече от 20 хиляди бойци – гърците и персийските съюзници. Точният брой на армията на Артаксеркс не се знае, но той е имал много повече войници от Кир.

Въоръжение на гръцки хоплити

По-голямата част от гръцката армия се състояла от хоплити, облечени в кираси и коринтски шлемове. Основната част от боеприпасите на воина били 8-килограмов щит, копие и меч. Хоплитите се сражавали в плътна фаланга, като с големия щит воинът защитавал не само лявата си страна, но и дясната страна на другаря си.

Персийската армия най-често се състояла от лека пехота, набирана от завладени народи. При първия провал те хвърляли оръжията си и бягали от бойното поле.

Персийската пехота

Еднородността на оръжията, издръжливостта в битката и отличната подготовка превърнала гърците в основна бойна сила на Източното Средиземноморие. Подготвяйки се за битката, Клеарх подредил бойците с класическа фаланга, чийто десен фланг бил към река Ефрат. Персийската част от армията на Кир била разположена на левия фланг. Водачът на гърците убеждавал Кир да не се рискува и да остане в тила, но смелият мъж отказал и застанал начело на 600 конници.

Решителна битка

Следобед гърците атакували и за да спестят сили за ръкопашен бой, Клеарх забранил на хоплитите да настъпват бързо. Самата гледка на бавно приближаваща се плътна формация от хора, облечени в искрящи доспехи, които се крият от стрелите с огромни кръгли щитове, паникьосал врага. Персийската пехота избягала, без дори да се включи в битка с врага, а гърците, продължавайки нападението, довършили последните редове на отстъпващите. Военните колесници – основната поразителна сила на Артаксеркс не само не оправили, но и влошили ситуацията.

Обучената фаланга, при нападението на колесниците, създала система, в която персите попаднали на „топлото посрещане” на леко въоръжени войници. Те заклали краката на конете и довършили водачите с остриета. Част от колесниците били разбити, а останалите се обърнали и хукнали обратно, убивайки и осакатявайки собствената си пехота със сърпове, монтирани на колелата. Според Ксенофон, по време на битката гърците загубили само един воин, ранен от стрела.

Законният цар решил да спаси положението и начело на кавалерийския отряд започнал да заобикаля левия фланг на гръцката фаланга. Кир забелязал маневрата на брат си, който се втурнал към него. Претендентите за власт се срещнали лице в лице в кавалерийска битка. Артаксеркс ударил Кир с копие, но бронята оцеляла. Тогава по-малкият брат хвърлил стрела към по-големия и го уцелил в незащитеното гърло. Царят на Персия, бил ранен и загубил съзнание.

Кир, изцапан с кръв, се втурнал към врага, убил коня му и ранил брат си с копие. Телохранителите се втурнали на помощ на царя, прибрали раненото тяло на господаря си, а един от войниците, хвърляйки стрела, уцелил лицето на Кир. По-малкият брат загинал на място.

Битката между Кир и Артаксеркс. Снимка: Уикипедия

Загуби битката, но спечели войната

Гърците, не знаейки, че техният поръчител е убит в разгрома, продължили да смилат масите на вражеската пехота и конница. Те се биели дори когато персийските им колеги в опасния занаят избягали. Войските на Артаксеркс, преследвайки срутения ляв фланг на Кир, нахлули в лагера на врага и започнали да го ограбват. Спрели ги гърците, които охранявали обоза. Това били ветерани на възраст 45 години и повече. Поради минали рани или старост, те не можели да се бият във фаланга, но знаели как да пролеят кръвта на врага. В кратка битка персите били победени.

По това време фалангата на наемниците спряла офанзивата и започнала да се оттегля към лагера. Тъстът на царя и най-влиятелният благородник на Персия, Тисаферн събрал останалата сила на персите и ги отвел при ранения Артаксеркс. Във вторият рунд на битката гърците отново победили персите, но не ги преследвали. Вечерта разузнавачи съобщили на Клеарх, че врагът се оттегля по целия фронт, и гърците се оттеглили към лагера.

Артаксеркс II. Снимка: Уикипедия

През нощта Артаксеркс дошъл на себе си и си помислил, че е изгубил войната, но било обратното. Разузнавачи дошли при царя и казали, че Кир е мъртъв. Войниците намерили бунтовника и според персийския обичай му отсекли главата и ръката, защото се е осмелил да се вдигне срещу законния владетел. Артаксеркс имал един проблем – 10 хиляди непобедими гърци в центъра на империята му.

Сам срещу всички

На сутринта в лагера дошъл гърк, който служел на Артаксеркс. Той казал на своите сънародници, че Кир е умрял и предложил наемниците да се предадат, но те отказали. Поръчителят бил мъртъв, но те не били победени. Ако врагът иска гърците да се предадат, нека се бият. Наемниците разбрали, че персите няма да ги победят на бойното поле. Общото настроение сред тях било изразено от един от атиняните, който отговорил на посланика:

„Сега, както сами виждате, не ни остава нищо друго освен оръжие и доблест. С оръжия в ръце, ние изглежда ще успеем да покажем доблестта си, но предавайки я, ще загубим живота си. Затова не очаквайте да ви дадем единственото благо, което имаме, с което ние все още ще се борим с вас, за цялото ви богатство.“

Коварството на персите

Врагът не атакувал, през нощта няколко стотин гърци преминали на страната на Артаксеркс и дисциплината в лагера започнала да пада. Два дни по-късно Тисаферн дошъл при Клеарх за преговори. Царският съветник предложил компромисно решение: елините се прибират, но по пътя не ограбват села и градове, а само вземат храна от местните жители. По-късно пристигнало второто предложение.

Гърците дошли за богатство и слава, но не получили нито едното, нито другото. Персите заинтригували Клеарх и неговите стратези, със службата към Артаксеркс. За да обсъдят подробностите, водачът и изявените наемници отишли при Тисафрен. Когато Клеарх и обкръжението му влезли в палатката, хората на Артаксеркс се нахвърлили върху тях. Телохранителите били убити, командирът и стратезите заловени, след което главите им били отсечени.

Ксенофонт. Снимка: Уикипедия

Гърците, които по това време напуснали укрепения си лагер, били убити от внезапно нападналата персийска конница. Оцелелите наемници се укрепили в лагера и, надмогнали отчаянието, решили да действат. Един от лидерите бил атинянецът Ксенофон, който в последствие записал приключенията си. През нощта те събрали представили от различни части на Гърция и провели среща, на която били избрани петима нови стратези. За командир бил назначен спартанецът Хирисофа.

Път към дома

Гърците разбрали, че няма да се разберат с персите и решили да се измъкнат от Азия. Към бойното поле те достигнали през пустинята, където по заповед на Кир местните снабдявали армията с вода и храна. Без Кир подобен път бил невъзможен отново. Те решили да тръгнат на север към Черно море. По време на движението в боен конвой били строени 10 хиляди войници, в центъра на които имало многобройни любовници, роби и носачи.

По следите на гърците, персите пуснали 400 конни стрелци, които постоянно тормозели с обстрели, конвоя на прибиращите се наемници. За да разреши проблема, Хирисоф събрал отряд от най-добрите Родоски стрелци с прашки, които той поставил на каруците. За разлика от персите, родосите не използвали камъни за стрелба, а оловни куршуми, които летят по-бързо и по-далеч. Заемайки стратегически позиции те стреляли по ездачите.

На следващата сутрин персите отново нападнали, водени от Тисаферн, но отново били победени. Силата на наемниците била в опитът и най-високата организация дори при най-малките формации. Гърците, от детството развивали способността да бягат бързо, винаги побеждавали персите в състезанията, чиято цел била да заемат стратегически висоти.

Персите не могли да уморят гърците от глад, въпреки че изгаряли селата по пътя на конвоя, в отговор на което Хирисоф заповядал да се върнат на назад и да унищожават вече отминатите села, като по този начин оставяли персите без провизии. След подобни противодействия на двете страни, всички спрели да разрушават села и градове.

Диви планини

На територията на съвременна Източна Турция гърците трябвало да преминат през азиатските планини, където предците на съвременните кюрди, племената Кардух,  се превърнали в основен проблем. Диви и несломими, те отказвали да се договарят и обстрелвали гърците с камъни и стрели. За да преминат през планините, наемниците изоставили всичко ненужно, според думите на Ксенофонт:

“С изключение на случаите, когато някой успя да скрие момчето, което харесва или красива жена.”

Сняг и градушка често падали в планините, магарета и коне умирали, а някои от войниците развили снежна слепота. Те обаче не загубили своя боен дух. По време на изкачване по една от планините гърците се канели през нощта да атакуват позициите на кардухите. Преди нападението те се пошегували, че е време да покажат плодовете на елинското образование. Още от детството спартанците били научени да крадат, свиквайки децата по този начин да са хитри и находчиви.

Отстъплението на десетте хиляди гърци. Автор: Жан Адриен Гигне. Снимка: Уикипедия

Гърците били обсипвани с камъни, падали  от скали, загивали в лавини и битки, но все пак армията преминала дивите земи в идеален ред и стигнала до река Кентрита, където ги очаквала нова атака: от другата страна стояла армия от персийци. Гърците били спасени от двама младежи от персонала на лагера, които случайно намерили брод.

Докато Ксенофон имитирал опит за преминаване, Хирисоф с част от войниците тихо преминали на другата страна и нападнал персите. По това време кардухи ударили отзад Ксенофон от планините. Командирът построил фаланга и започнал контраатака на нападателите. Диваците не издържали на натиска на хоплитите и хукнали да бягат. Ксенофонт обърнал хората си обратно и нападнал персите, ангажирани от битката с Хирисоф. В ръкопашен бой наемниците разбили персите.

Край на пътя

След година и 3 месеца пътуване, гърците най-сетне извикали: Море! Море!. Те излезли на Черно море, а два дни по-късно се озовали в гръцката колония Трапезунд. Към този момент в редиците имало 8 300 хоплити и пелтасти*. След приключване на похода повечето от бойците били наети в армията на гръцките градове в Мала Азия.

Карта на Персийската империя и похода на гръцките наемници.

Походът нямал голямо историческо значение, но се превърнал в символ на смелостта и устойчивостта на войниците, които се озовали в трудна ситуация. Това ги поставя наравно с тристата спартанци на цар Леонид. По-късно младият македонски княз Александър прочел творбата и вдъхновен от подвизите на гърците, завладял Персия, получавайки името Великия.

*пелтаст – лековъоръжен и бързо подвижен пехотинец

* хоплити – основна бойна единица, войник от тежковъоръжената пехота

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu