дек. 7, 2019
432 Views

Ричард Бест – героят от Мидуей

Автор:

Ричард Бест се прославил в голямото морско сражение при атола Мидуей срещу японската армия в началото на лятото на 1942 г.

Преведено от английски, „“бест“, означава „най-добрият“. Но преди битката Ричард Бест не бил смятан за такъв. Той бил лейтенантът-командер (капитан 3-ти ранг) от флота на САЩ, командир на 6-а бомбардировачна ескадрила на самолетоносача „Ентърпрайз”. Не се откроявал сред останалите офицери.

Ричард Бест. Снимка: Уикипедия

Тъй като американските дешифровчици си свършили добре работата, преди предстоящата битка със „самураите“ вече били ясни целите на противника, приблизителното време на атаката и дори местоположението на ударните японски сили.

Според плана на командира на Тихоокеанския флот на САЩ, адмирал К. Нимиц, в навечерието на битката самолетоносачите трябвало да пристигнат в предварително уговорена зона, встрани от очаквания маршрут на японските кораби. Такава маневра позволявала да се нанесе неочакван и мощен удар на японците откъм фланга, откъдето врагът не очаквал атака.

Рано сутринта на 4 юни 1942 г. патрулен самолет „Каталина“ забелязал японската армада. Така информацията, получена преди това от специалистите по дешифриране, била потвърдена. След като узнал координатите на местоположението на противника, Нимиц ги отбелязал върху картата. Но после казал на заместника си по разузнаването, че е сбъркал с около 5 мили (8 километра). От този момент нататък успехът в битката зависел изцяло от пилотите и техните командири.

Срещу 248 самолета, разположени на 4 японски самолетоносача, американските сили разполагали с 233 върху своите самолетоносачи и още 127 самолета във въздушна база „Мидуей“. Прекъсванията в комуникациите и лошата координация обаче изравнили ефекта на численото превъзходство на американците.

До 10.20 ч. на 4 юни японците отблъснали яростните, но лошо направлявани въздушни атаки, като причинили сериозни загуби сред атакуващите американски пилоти. Сега им трябвали само няколко минути, за да осигурят излитането на собствените си самолети. Американските пилоти обаче запазили последния си коз – палубните пикиращи бомбардировачи.

Лейтенант-командер Кларънс Макласки ръководел отряди от самолетоносачите „Ентърпрайз“ и „Хорнет“, а М. Лесли – от самолетоносача „Йорктаун“. 6-та бомбардировъчна ескадрила на Бест била част от групата на Макласки. По време на набирането на височина кислородната система на Бест и други пилоти излязла от строя – затова трябвало да летят по-ниско от другите самолети. Най-близо до ескадрилата на Бест били вражеските самолетоносачи „Кага“ и „Акаги“. Японците не забелязали навреме пикировачите, които се появила от голяма височина. Собствените им изтребители летели ниско, като търсели оцелели американски торпедоносци.

VB-6 пилоти през януари 1942 г.: Ричард Бест е седнал 3-ти отляво. Снимка: Уикипедия

Макласки се насочил към самолетоносача „Кага“, който се намирал най-близо. Но според правилата, водещите отряди трябвало да атакуват най-далечните кораби. В случая това бил водещият самолетоносач на японското съединение – „Акаги“. А „Кага” трябвало бъде атакуван от отряда, летящ в края на бойния строй. Това била ескадрилата на Р. Бест.

Той информирал капитана, че започва атака срещу „Кага“ (както и се полагало). Но понеже радиовръзката била много лоша, пилотите не можели да се чуят. Така Макласки и Ричард Бест започнали да захождат за атака срещу един и същ самолетоносач.

Бест бързо разбрал какво се е случило. За да не се сблъска с други американски самолети, той прекратил атаката и насочил самолета си към „Акаги“. Към него се присъединили още 2 пикиращи бомбардировача SBD-3 от неговата група. Другите самолети от ескадрилата му продължили нападението срещу „Кага“.

Така групата на Бест разполагала с 3 бомби – всеки самолет с по една. Бомба паднала във водата близо до левия борд на „Акаги“. Друга избухнала в централния асансьор. Пламнали няколко самолета на горната палуба. Последната бомба с тегло 454 килограма ударила ръба на полетната палуба. Нейната експлозия взривила заредените с гориво японски самолети, които били готови да атакуват американските самолетоносачи. Огънят бързо се разпространил в хангара и на горната палуба.

Късметът се усмихнал на Ричард още веднъж – той успял да се измъкне и от зенитния обстрел на противника, като оставил зад гърба си „Акаги“, както и самолетоносачите „Кага“ и Сорю“, те също горели.

След като попълнил боеприпасите, Бест отново повел подчинените си в битката, за да довършат оцелелия самолетоносач на противника – „Хиру“. Той се завърнал последен на своя кораб, след като проверил резултатите от нападението.

После го вкарали в болница. Лекарите строго му забранили да лети, като казали, че подозират баротравма на белия дроб. Истинската диагноза била много по-сериозна. Повредата на кислородното оборудване по време на първата атака причинила туберкулоза.

През 1944 г. Ричард Бест бил освободен от армията поради лошо здраве. Лекарите смятали, че не може да живее с болестта си повече от 10 години. Но той ги опровергал и живял много по-дълго. Героят от битката за Мидуей починал през 2001 г.

loading...
loading...

Comments to Ричард Бест – героят от Мидуей

  • Бест е първият /от общо двама/ пилот в историята, успешно бомбардирал два самолетоносача в един ден.

    Гоци декември 11, 2019 14:24 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title