Формулата “Който владее информацията – той владее света“ била известна още в най-дълбока древност. Пълководците се нуждаели от тайно и бързо получаване на сведения за придвижването на противника, за оперативна комуникация с подразделенията си, с началниците на обсадени крепости. Затова древните инженери и изобретатели създали множество хитроумни прибори и устройства, които с право може да се нарекат предшественици на съвременните средства за шифрована връзка.
Първите преносители на информация били куриерите. Но един куриер винаги можел да попадне в засада, да загине или просто да бъде подкупен. Затова било крайно важно, дори и в случай на залавяне на пратеник или на предателство от негова страна, враговете да не могат да прочетат заловеното съобщение. За тази цел, още през VII век пр. Хр., в много гръцки градове-държави широко се използвали скиталите.
Скиталите представляват две съвършено еднакви кръгли тояжки с диаметър няколко сантиметра. Едната от тях се намира при подателя – а другата при получателя. Подателят вземал ивица бяла кожа и я намотавал диагонално върху своята скитала. След това написвал съобщението паралелно на надлъжната ос на тояжката. Щом лентата се развиела, текстът се разпадал на отделни фрагменти и букви, които нищо не говорели на непосветения. Той можело да бъде прочетен само от получателя, който притежавал съвършено еднаква скитала и знаел как да намотае кожата върху нея.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
