background img
авг. 7, 2017
361 Views

Античният телеграф

Автор:

Формулата “Който владее информацията – той владее света“ била известна още в най-дълбока древност. Пълководците се нуждаели от тайно и бързо получаване на сведения за придвижването на противника, за оперативна комуникация с  подразделенията си, с началниците на обсадени крепости. Затова древните инженери и изобретатели създали множество хитроумни прибори и устройства, които с право може да се нарекат предшественици на съвременните средства за шифрована връзка.

Първите преносители на информация били куриерите. Но един куриер винаги можел да попадне в засада, да загине или просто да бъде подкупен. Затова било крайно важно, дори и в случай на залавяне на пратеник или на предателство от негова страна, враговете да не могат да прочетат заловеното съобщение. За тази цел, още през VII век пр. Хр., в много гръцки градове-държави широко се използвали скиталите.

Скиталите представляват две съвършено еднакви кръгли тояжки с диаметър няколко сантиметра. Едната от тях се намира при подателя – а другата при получателя. Подателят вземал ивица бяла кожа и я намотавал диагонално върху своята скитала. След това написвал съобщението паралелно на надлъжната ос на тояжката. Щом лентата се развиела, текстът се разпадал на отделни фрагменти и букви, които нищо не говорели на непосветения. Той можело да бъде прочетен само от получателя, който притежавал съвършено еднаква скитала и знаел как да намотае кожата върху нея.

Описани са общо 16 древни начина за изпращане на тайни съобщения. Един от тях бил пунктираният способ. В най-банално писмо отбелязвали необходимите букви с миниатюрни точици. Ако текстът бъде прочетен немного внимателно, знаците просто няма да бъдат забелязани.

Но това е най-простият начин. Имало и доста по-сложни. Например: взема се неголям диск с 24 дупки на равни разстояния по периферията му. Всеки отвор съответствал на една от буквите в гръцката азбука, които също са 24. Няколко дупки има в централната част на диска. Подателят „пишел“ съобщението просто, като последователно прекарвал връв през съответните букви. Краят на всяка дума се обознавачала с прекарване на връвта през един от централните отвори. За да прочете текста, получателят на диска просто трябвало да знае кой отвор на коя буква отговоря. Без това съобщението нямало как да бъде прочетено.

В античния телеграф се използвали активно светлините на факли и огньове, които нощем (а често и денем) се виждали от пост на пост. Така например, когато македонският цар Филип (бащата на Александър Македонски) нападнал Елатея през 339г., гърците използвали сплетените от върбови клони пазарни сергии, за да запалят сигнален огън и да предупредят жителите на Атика. Херодот споменава, че гърците в северната част на остров Евбея получавали от отсрещния остров Скиатос съобщения с огньове, че два гръцки кораба са превзети от персите. А персийският пълководец Мардоний, след битката при Саламин, предавал чрез сигнални огньове по островите чак до Мала Азия съобщения на цар Ксеркс.

Александрийските инженери Клеоксен и Демокпет изобретили сигнален телеграф, който се състоял от 2 стени, служещи за предавател, и 2 стени за приемник. Върху всяка стена имало по 6 зъбера и съответно – по 5 интервала между тях. Всички 24 букви от гръцката азбука се разделяли на 5 номерирани групи. Лявата стена служела за посочване на номера на буквената група, дясната – за посочване на номера на буквата в тази група. Например, ако между зъберите на лявата стена се появят два факела, това означавало, че трябва да се използва втората група букви. Ако пък между зъберите на дясната стена имало пет факела (по един във всеки интервал) – значи трябвало да се използва 5-та буква от вече посочената 2-ра група. Въпреки, че методът е тромав, в рамките на половин час можело да се предаде важно съобщение, например: „Персите получиха подкрепление 2000“ – т.е., при врага е дошъл на помощ отряд от 2 хиляди души. Недостатъкът на системата се състоял в това, че минималното разстояние между двете станции трябвало да е около 1 километър. Иначе факлите ставали неразличими с просто око – далекогледът все още не бил изобретен.

Но през 1792г. френският инженер Клод Шап представил проект за оптичен (семафорен) телеграф, заимствайки древната идея. През 1794г. била построена първата действаща линия от Париж до Лил. На нея били издигнати 20 междинни станции. Всяка буква изисквала 6 минути, за да бъде предадена. Наблюдението се водело с далекоглед. През 1832г. била открита оптична телеграфна линия Берлин – Кьолн – Трир.

Но вече наближавала епохата на електричеството. Електрическият телеграф заел от античността идеята буквите да бъдат заменени със символи – а вместо светлината на факли използвал пропускане на ток в различни интервали от време, чрез които се обозначавали буквите.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title