Още

    Третият райх в търсене на Светия Граал

    Мемоарите на оцелелите сподвижници на Хитлер сочат, че той искрено вярвал в мистични висши сили. Нещо повече – бил уверен, че тези сили просто били длъжни да му помогнат в изграждането на новия световен ред. Един от артефактите, на които разчитал за такава „помощ“, бил Светият Граал.

    Разбира се, преди него тази задача се опитвали да решат десетки, ако не и стотици хиляди други хора – умни, грамотни, материално обезпечени и несвързани с морални ограничения. И никой не успял. Нито един музей в света не е обявил, че е собственик на този артефакт. Средновековните легенди разказват за Граала доста неясно и смътно, очевидно с цел окончателно да объркат търсачите на съкровища. И най-важното – никой никога не е виждал Граала, затова и описанията на чашата са само приблизителни.

    Учените твърдят, че този потир от оникс в златен обков, намиращ се в базиликата “Свети Исидор” в град Леон, Северна Испания е Светият Граал

    Но, щом фюрерът е наредил – трябва да се изпълнява. И мощната машина на цялата германска държава се завъртяла да търси, както се казва в старата приказка: „не знам какво, не знам къде“. Отговорността за намирането на Граала била възложена на райхсминистъра на  вътрешните работи Хайнрих Химлер. Той вече имал „специализация“ в изпълнението на редица задачи от особен характер: опитвал се да създаде раса от свръх-хора, търсил загадъчните страни Шамбала и Атлантида. Сега на ред бил Светият Граал.

    Химлер възложил тази задача на подчинените си, по-специално на създадения специално за практикуване на подобни „изследвания“ институт „Аненербе“. Във финансирането на операцията нямало ограничения. Служителите в „Аненербе“ начело с професор Ото Клюзе изучили всички достъпни архиви и стигнали до следния извод: ако Граалът е бил намерен от европейските рицари, той най-вероятно е скрит на територията на Европа.

    Предположението, че Граалът може да се съхранява някъде в Германия, веднага било отхвърлено – Германия била проучена надлъж и нашир. Англия също била изключена – ако британците притежавали този артефакт, щели да разтръбят това по цял свят. В случай, че Граалът се намирал във Франция, то след антихристиянската „велика френска революция“, непременно щял да изплува на повърхността, за да бъде осквернен от революционерите.

    Затова основната зона за търсене на реликвата в Европа станали Италия и Испания – по-точно, трудно достъпните райони на Алпите и Пиренеите. Специални екипи на СС, замаскирани като туристи, ден и нощ претърсвали скалите, внимателно проучвали действащите и изоставени храмове и манастири, както и всяко място, където някога преминавали кръстоносци или живеели християнски общности.

    В интерес на истината, трябва да се отбележи, че нацистките търсачи не копаели дупки в манастирите и не разрушавали стените на храмовете – а само внимателно ги изследвали за наличие на скривалища. За това спомогнало авторитетното изявление на професор Клюзе, че понеже Граалът е светиня, не може да бъде закопан в земята като обикновено съкровище – а трябва да се съхранява, както се полага на реликва, на почетно място.

    Освен християнските общности, германците още по-внимателно проучвали местата, където, според легендите, се криели представители на една от най-големите еретични секти – катарите.

    Катарите се появили през XII век. Те категорично отричали всички християнски символи: кръстове, икони, както и съществуването на рая, ада и Страшния съд. Били си разработили свои собствени ритуали и символи, в центъра на които бил именно Светия Граал. Защо ли? Причината била, че църквата официално не признава Граала за свещена реликва. Именно затова Граалът се превърнал в символ на организираните еретици сред западното християнство.

    Условна столица на катарите бил замъкът Монсегюр, който се намира в дебрите на Пиренеите. Замъкът (по-точно онова, което е останало от него след обсадата му през XIII век), както и околните планини, били изследвани с истинска германска педантичност. Търсачите намерили много интересни неща, по-специално затрупани с камъни пещери, където все още има запазени следи от неандерталци. По стените им се намират тайни знаци, направени от унищожените катари, дори и символи на ордена на темплиерите. Изглеждало, че търсенето всеки момент ще успее. Но Граалът останал в неизвестност. Е, затова пък германската армия вече имала най-подробните карти на Алпите и Пиренеите…

    Един от най-активните търсачи на Светия Граал бил Ото Ран – фанатичен изследовател, истински немски „Индиана Джоунс“, който пламенно вярвал в съществуването на Светия Граал и си бил поставил за задача да го намери на всяка цена.

    Ото Ран дори влязъл в СС само, за да може спокойно да се занимава с издирването на реликвата. Той лично обходил надлъж и шир развалините на замъка Монсегюр и още десетки различни места. Когато търсенето не се увенчало с успех, Ран опитал да напусне СС – но това не била организация, от която можело лесно да се излезе. Той не само не бил уволнен, но настойчиво му препоръчали да поработи като надзирател в концлагер. Ото Ран разбрал, че е попаднал в капан, от който няма измъкване и се самоубил.

    А после започнала Втората световна война, което сериозно разширило зоната на търсене. Сега специалните екипи, без вече никой да ги притеснява, ровели на воля в архивите и манастирите на завладените държави. Полша и балканските страни били буквално преровени. Фюрерът се готвел за големия поход на Изток срещу Русия и затова имал трескава нужда от такава могъща реликва като Светия Граал – ако наистина съществувал…

    Така или иначе, чашата останала неоткрита – но едва ли точно заради нейната липса нацистите загубили Втората световна война.

    Предишна статия
    Следваща статия

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови