Обобщавайки наличните генетични и археологически доказателства, антрополози от Германия и САЩ стигнаха до извода, че идеята за едно преместване на сапиенси от Африка, преди около 60 000 години, следвано от преместването на всички други евроазиатски популации, вече не може да се счита за валидна. По това време наистина започнала мощна вълна на миграция на африкански сапиенси, въоръжени с модерна технология, която им позволила в относително кратък период от време да заселят огромни площи, включително и студени за тях места, като Европа и Сибир.
Някои групи африкански сапиенси обаче започнали да проникват в Азия преди 130-120 хиляди години. Тези ранни мигранти са пътували, не само до Левант, но и до Южна и Югоизточна Азия и дори до Австралия. Някои от ранните миграции оставили генетична следа, макар и малка, в съвременните човешки популации. Ранните и късните мигранти многократно се хибридизират с евразийски аборигени – неандерталци и денисийци.
През последните години данните за миграции на Homo sapiens стремително растат. На тези от нас, които се интересуват от древна история, невероятно им е провървяло, защото живеем в епоха, когато най-старите страници на историята на нашия вид изведнъж стават достъпни за изследване. Това се случва, най-вече заради успеха на сравнителната геномика и палеогенетика, както и археология, въоръжени с най-новите методи за датиране на находки.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
