background img
февр. 24, 2018
4963 Views

Археологически и генетични изследвания свидетелстват за многократни опити на африканските сапиенси да населят Евразия

Автор:

Обобщавайки наличните генетични и археологически доказателства, антрополози от Германия и САЩ стигнаха до извода, че идеята за едно преместване на сапиенси от Африка, преди около 60 000 години, следвано от преместването на всички други евроазиатски популации, вече не може да се счита за валидна. По това време наистина започнала мощна вълна на миграция на африкански сапиенси, въоръжени с  модерна технология, която им позволила в относително кратък период от време да заселят огромни площи, включително и студени за тях места, като Европа и Сибир. Някои групи африкански сапиенси обаче започнали да проникват в Азия преди 130-120 хиляди години. Тези ранни мигранти са пътували, не само до Левант, но и до Южна и Югоизточна Азия и дори до Австралия. Някои от ранните миграции оставили генетична следа, макар и малка, в съвременните човешки популации. Ранните и късните мигранти многократно се хибридизират с евразийски аборигени – неандерталци и денисийци.

През последните години данните за миграции на Homo sapiens стремително растат. На тези от нас, които се интересуват от древна история, невероятно им е провървяло, защото живеем в епоха, когато най-старите страници на историята на нашия вид изведнъж стават достъпни за изследване. Това се случва, най-вече заради успеха на сравнителната геномика и палеогенетика, както и археология, въоръжени с най-новите методи за датиране на находки.

Както обикновено се случва в периоди на бързо развитие на научно направление, докато новите данни са малко, те сравнително лесно се вместват в проста и последователна схема (златно време за любителите на науката!). Но по-нататъшни изследвания скоро ще доведат до катастрофални усложнения на картината. В резултат на това, ситуацията може да стане толкова объркваща и противоречива, че никой, с изключение на няколко специалисти, няма да бъде в състояние напълно да се ориентира.

Фактът, че нашият вид е бил формиран в Африка, буди малко съмнения днес. За африканския произход на Homo sapiens свидетелстват, както генетичните, така и археологическите доказателства. От този континент възникват най-древните находки на “анатомично модерни” хора и форми, близки до тях. Въпреки това, дори и тук имаше някои важни разяснения, направени през последните години. Доскоро се смяташе, че люлката на съвременното човечество е Източна Африка. Въпреки това, нови доказателства сочат, че областта на древните представители на сапиенсната еволюционна линия може да бъде много по-широка. Характерните морфологични особености на Homo sapiens се формират през десетки и стотици хилядолетия. Например, предната част на черепа на нашите предци очевидно е придобила съвременните черти значително по-рано от останалите части на черепа.

За културния “взрив”, известен като късно палеолитна революция, нашият вид се е движел твърде бавно и постепенно. В един момент някои групи Homo sapiens започнали да напускат своята африканска прародина и да се насочат към Азия, откъдето проникват в Австралия, Европа и Америка. Но хронологията на азиатските миграции на плейстоценовите сапиенси остава спорна.

Данните на сравнителната геномика уверено сочат един епизод на преселване от Африка, настъпил преди около 60 000 години. Преселниците получили значителен (около 2-3%) смесица от неандерталски гени в хибридизацията, която се провела в Близкия изток скоро след излизането им от Африка, преди около 55 (60-50) хиляди години. Тогава те са били разделени на няколко клона, и в крайна сметка, дали началото на китайски и австралийски аборигени, както и на французите и американските индианци.

Въпреки това, наличните факти не могат да бъдат сведени до прост модел на едно преселване от Африка. Твърде много натрупани данни показват наличието на сапиенси в различни точки на Азия, много преди 60 000 години.

Според археологическите данни, някои групи сапиенси започнали да проникват от Африка в Азия най-рано в края на Плейстоцена, преди около 130-120 000 години, и стигнали не само до Леванта, но също така и до Южна и Източна Азия. Тези групи от Северна Африка минавали през Синай и през Баб ел-Мандеб.

В съвременните неафрикански популации има много малко генетични следи от тези ранни миграции. Но нещо все още остава.

Като цяло, наличните към момента данни са единодушни по въпроса за миграциите на сапиенсите извън Африка.

Алтернативните варианти не намират голяма подкрепа, нито сред генетиците, нито сред археолозите. Въпреки скромния генетичния принос на древните мигранти в съвременния генетичен фонд, не е изключено сапиенсите да са достигнали най-отдалечените кътчета на Югоизточна Азия, а дори и да са проникнали в Австралия.

Сапиенсите са се установили на територии в Азия, които вече са били населени с други видове хора – неандерталци, денисовци и може би по-късно еректуси или хайделберски хора – потомци на старите вълни на миграция от Африка. Фактът, че тези форми са вече различни видове, а не само една раса или родове, се потвърждават от генетиката. За сравнение, няма ни най-малък признак на репродуктивна изолация между расите на съвременните хора.

Различни видове хора в много райони на Азия живели едновременно, така че със сигурност са се срещали. Понякога срещите водят до появата на хибридно потомство. Постепенно става ясно, че междувидовата хибридизация в късните плейстоценски народи е била обичайна. Било установено, че денисовци са получили генетично смесване от неандерталец и някой архаичен Хомо (вероятно по-късен еректус или хайделбергски човек). У алтайските неандерталци са намерени гени на архаични сапиенси, а у денисовците – гени на хайделберски хора.

Как всички тези миграции и чифтосване са свързани с разпространението на технологични иновации и  развитието на човешката култура, остава до голяма степен неизвестно. Фактът, че генофондът на съвременното човечество се състои, с изключение на малки примеси, от гени само на една вълна мигранти, излезли от Африка преди 60 000 години, е сериозен аргумент в полза на това, че представителите на тази вълна са притежавали някакво радикално преимущество, позволило им буквално да изместят всички останали човешки популации /смесвайки се малко с тях/, попаднали им на пътя, в това число и други сапиенси, по-рано напуснали Африка. Какво е това тяхно преимущество, било ли е то чисто културно или отчасти и генетично – ще покажат последващите изследвания. И това ще стане много скоро, ако новите данни за човешкия род през Плейстоцена продължат да се натрупват толкова бързо.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title