Повечето от аристократичните семейства във Великобритания в средата на април затваряли домовете в своите имения и заминавали за Лондон с повечето от слугите си. Започвал т. нар. „сезон“. Ето едно описание на този процес:
„Семейството ми тръгна от Ирландия с всички слуги. Първи потеглиха натоварени каляски, карети и каруци под надзора на втори кочияш, където пътуваха лакеите, икономът и и градинарят, после ездитни коне, съпроводени от двама коняри (конете бяха по-скъпи от каретите и другите превозни средства), сетне карета с икономката, готвачката и слугините, а накрая ние с нашите прислужници и камериери.
Скъпите къщи в Лондон се подреждаха за пристигането на господарите, а на долните етажи се появяваха сандъчета с красиви цветя. „Сезонът“ за всеки светски човек означаваше много. Напускайки вече омръзналите им провинциални имения с лов и други развлечения на чист въздух, господата най-после идваха в Лондон, където ги чакаха няколко месеца забавления: балове, приеми, карнавали, фестивали, опери, театри, балет и др.“
През XIX век висшето общество обитавало предимно западната част на Лондон. Мнозина, които искали да удължат „сезона“, започвали да се преместват в Лондон още за Коледа. Тогава била популярна фразата: „Сезонът зависи от парламента, а парламентът зависи от спорта“. В града аристократите се стремели да запазят навиците си от живота в именията и да правят утринни разходки на кон. Денят започвал рано именно с конна езда в Хайд-парк, за предпочитане по „1-ви Ред“ – така странно наричали пясъчната алея, където дамите често провеждали сутрешната си езда. Младите джентълмени разглеждали девойките, защото само тук можели да ги видят без придружител. Домашните им ги пускали сами, защото се смятало, че били под защитата на… коня.Така единствено по време на конната езда млад мъж можел да види и дори да размени няколко думи с момичето, което харесвал, без присъствието на сватовнички, лели, майка или прислужница.
След ездата всички се прибирали за закуска. После дамите тръгвали на покупки, а мъжете, ако не били на служба – по свои си работи. Всички гостували на познати или правели ответни визити, които били просто знак на учтивост и траели кратко. След това господата отивали да обядват в клубовете си, а дамите се прибирали у дома, за да продължат по-късно посещенията си, или да платят сметките и да посетят своята шивачка. В сряда и събота се ходело на опера. Баловете и танцовите вечери започвали в 22.00 ч. и продължавали до 03.00 ч. сутринта.
Пикът на сезона бил по времето след откриването на парламента – затова до март много семейства все още оставали в своите имения. Едва след Великден започвала истинска поредица от развлекателни събития, които следвали едно подир друго.
За неженените младежи и неомъжените девойки, освен веселията и равлеченията, главната цел била да си намерят достойна „партия“. Неслучайно „сезонът“ бил наричан още „сватбен пазар”, защото всички най-добри господа и млади госпожици се срещали през тези няколко месеца в Лондон.
От момента, в който девойката бивала представена в обществото, тя се потопявала в шумната атмосфера на балове, тържества, маскаради, като се стараела да не пропусне нито един. Казано на съвременен език, тя гледала да „хване вълната“, защото ако след 2-3 „сезона“ все още била сама и до 30-годишна възраст живеела с родителите си, обществото я смятало за безнадеждна и имало голяма вероятност да остане стара мома. Така, например, леди Дороти Невил през 1849 г. посетила 50 бала, 60 партита, 30 вечери и 25 закуски.
„Леля Олив, която се омъжила в края на своя пръв „сезон“, сподели с мен какво означава да напуснеш класната стая през април, а след няколко месеца да станеш съпруга. Тя се тресяла от страх, когато отишла на първата си възрастна вечеря със своите родители. Страхувала се да не каже нещо излишно, да не се държи неловко и да не покаже себе си в лоша светлина. Господата обаче били много снизходителни и търпеливи, скоро тя се успокоила и се радвала на вниманието им към себе си. Когато един младеж се приближил до родителите й и поискал разрешение да покани дъщеря им, името му веднага било записано в нейната бална картичка.
В края на сезона родителите й си тръгнали и я оставили под покровителството на омъжената й сестра. И именно тогава в една зимна градина висок, тъмнокос непознат, с когото само няколко пъти седели заедно на големи приеми, поискал ръката й. Тя се съгласила, защото: „Беше толкова красив!“. Сега вече омъжената Олив, в душата си все още малко момиче, седеше начело на дълга маса – семейното съкровище на съпруга й. Тя беше влюбена, но все пак й беше тъжно да се сбогува с детството си толкова бързо“.
През юли обществото се развличало със спортни събития: регата по Темза и крикет. Но тъй като топлото слънце и примамливата природа настройвали за почивка в именията, „сезонът“ се прекратявал до началото на зимата – и основните развлечения на висшето общество пак се премествали в провинциалните имения.
