През 1853-1856 гг. се водела Кримската война между Русия от една страна, и Турция, Франция, Великобритания и Сардиния от друга.
Кавалерийската дивизия на британската „Източна армия“ била разположена в Балаклавската долина. В състава й влизали тежка и лека бригада, всяка от които имала по 5 кавалерийски полка (около 1500 кавалеристи).
Начело на дивизията бил генерал-лейтенант Чарлз Бингъм, граф Лукан. Леката бригада командвал генерал-майор Джеймс Браденел, граф Кардиган. Преди Кримската война Кардиган никога не бил участвал в бойни действия.
Главнокомандващият руските войски в Крим генерал А. С. Меншиков решил да нанесе удар по комуникациите на врага на 25 октомври 1854 г. с отряд от 16 000 души под командването на генерал Павел Петрович Липранди.
В 05.00 ч. отрядът започнал настъпление. В 07.30 ч. Азовският пехотен полк превзел с щикова атака турския редут №1 на Балаклавските хълмове. Турците побягнали, изоставяйки още 3 редута.
Британците загубили 9 оръдия.
По онова време артилерийските оръдия били не просто оръжие, а своеобразен символ. Артилерийските части нямали знамена, а върху стволовете на оръдията се поставяли емблемите на армията и държавата. Дори повредено вражеско оръдие се смятало за ценен трофей.
В 8.00 ч. на бойното поле пристигнали двама главнокомандващи – английският генерал лорд Реглан и френският генерал Канробер. Лорд Реглан посочил на Канробер руснаците, които откарвали оръдията от превзетите редути, и казал, че е жалко да им бъдат отстъпени тези топове. Канробер отговорил: „Защо да нападаме руснаците? Нека да ги оставим да тръгнат срещу нас: ние сме на отлична позиция, няма нужда да се местим!“
Въпреки това, Реглан повикал генерал Ейри и му продиктувал няколко реда. Ейри предал листа хартия на капитан Нолен и му наредил да го занесе на командира на кавалерията лорд Лукан.
В заповедта Лукан прочел: „Лорд Реглан иска кавалерията бързо да се придвижи напред, да преследва врага и да му попречи да откара оръдията. Може да се присъедини и отряд конна артилерия. Френската кавалерия се намира на вашия ляв фланг. Незабавно“.
Впоследствие Реглан твърдял как капитанът Нолен забравил да съобщи, че му било добавено устно: „Ако е възможно“. Лукан пък изразявал готовност да свидетелства под клетва, че Нолен не му казал: „Ако е възможно“.
След като получил заповед за атака, лорд Лукан попитал Нолен какви точно оръдия се имат предвид в заповедта. Нолен показал с ръка сякаш позициите в другия край на долината. Самият Нолен загинал по време на атаката и посоката на жеста му останала недоказана.
Лукан заповядал на лорд Кардиган да възглави своята лека бригада от 673 души и да нападне по долината между Федюхинските хълмове и редутите, превзети от руснаците. Кардиган се опитал да възрази, че в равнината са разположени тежки руски оръдия, които са защитени от двете страни с батареи лека артилерия и стрелци по околните височини. Лукан отговорил: „Нямаме друг избор, освен да се подчиним!“ Тогава Кардиган изкомандвал: „В атака!“
В 11.10 ч. бригадата лека кавалерия тръгнала в атака. Когато тя се придвижила напред, руснаците я посрещнали с огън от оръдията на редута вдясно и с пушечни залпове. Британските кавалеристи гордо минали в галоп покрай оръдията – снаряжението и сабите им святкали под сутрешното слънце в цялото си великолепие. Наблюдателите отстрани не вярвали на очите си. Тази шепа хора атакували цяла армия, построена в боен ред? Самите руснаци не допускали, че е възможна толкова налудничава атака, и били изненадани.
Английската бригада успяла да премине под кръстосания огън на руската артилерия и пехота от Федюхинските и Балаклавските хълмове, да разбие 1-ви Уралски казашки полк, да достигне руските оръдия и да съсече разчетите им. Застаналите зад артилерията руски Киевски и Ингерманландски хусарски полкове не успели да организират контраатака срещу леката бригада поради гъстотата на бойните си редици, увеличена от отстъпващите уралци.
Но, в резултат от флангова атака на три ескадрона от Сводния улански полк на подполковник Ерьопкин, леката британска кавалерия била разпръсната и отстъпила с тежки загуби. Трябвало да се оттегля – отново под кръстосания огън на руската артилерия и пехота, което допълнително увеличило броя на убитите и ранените.
Английският журналист Уилям Ръсел, очевидец на събитията, така описва края на атаката в репортажа си за вестник „Таймс“:
„Ние гледахме как те нахлуха в позициите на руската батарея. После, за наш възторг, ги видяхме да се завръщат, след като пробиха колона руска пехота и я разпръснаха като купа сено. Именно тук, както бяха развалили строя си, ги помете флангов залп от руската батарея на хълма. Ранените и загубили конете си кавалеристи, които бягаха към нашите позиции, по-красноречиво от всякакви думи свидетелстваха за тяхната тъжна участ. В 11.35 пред проклетите московитски оръдия вече не бяха останали британски войници, освен мъртви и умиращи“.
Участникът в сражението, френският генерал Пиер Боске, произнесъл по повод действията на британската кавалерия прочутата фраза: „Това е великолепно – но не е война, а безумие!“
Относно загубите на леката кавалерия мненията се различават. Британският кореспондент Ръсел ги оценява на 409 души и 362 изгубени коня. Трагедията на бригадата била възприета твърде болезнено в Англия.
На тази злощастна атака са посветени стихотворенията „Атаката на леката бригада“ на Тенисън и на Ръдиард Киплинг – „Последният от леката бригада“.
Също игралните филми „Атаката на леката кавалерия“ – 1936 г., и „Атаката на леката кавалерия“ – 1968 г., както и песента The Trooper на Iron Мaiden от албума Piece of Mind.
Трагичният мотив с атаката на британската лека кавалерия е използван в третата част на филмовата сага „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ – при епизода с атаката на конницата на гондорците срещу крепостта Осгилиат.
