Днес много хора свързват морското разбойничество главно със средновековните европейски бандити от типа на „Карибски пирати“ – но самото пиратство съществувало от незапомнени времена.
Особено в древния свят се прочули финикийските пирати, които съвсем успешно съчетавали грабежите с търговията. Те търгували там, където не били достатъчно силни, за да грабят. Дори Омир ги споменава в „Одисея“.
Макар от времето на Омир до походите на Гней Помпей Велики да били изминали доста векове, ситуацията с пиратите в Средиземно море не се променила особено. След падането на морските държави Картаген и Коринт, които сдържали пиратите, морските грабежи от Близкия изток до Испания придобили застрашителни мащаби. Първоначално пиратите използвали леки, бързи и маневрени кораби – но сега се качили на големи триреми и биреми и вече нападали не просто отделни кораби, а цели търговски кервани и крайбрежни градове.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
