Атонското сражение между руската ескадра на вице-адмирал Дмитрий Николаевич Сенявин и турския флот, командван от капудан-пашата (адмирал) Саид Али, известно още като Боят при Атонския полуостров или Битката при Лемнос, започнало на 19 юни 1807 г. недалеч от планината Атон на полуостров Агион Орос в Егейско море. Руският флот се озовал там по време на Втората архипелагска експедиция по време на Руско-турската война от 1806-1812 г.
Един месец след предишен разгром на турския флот в Дарданелското сражение (11 май 1807) руските кораби под командването на вице-адмирал Сенявин маневрирали, като се опитвали да примамят противника да излезе от Проливите. Най-сетне, на 15 юни 1807 г., възползвайки се от факта, че руската ескадра била задържана от безветрие близо до остров Имброс, турският флот се придвижил от Проливите към остров Тенедос – временна руска база в Егейско море, и стоварил там десант. В продължение на два дни турските войски, подкрепяни от корабната артилерия, щурмували бреговите укрепления на острова. Но на 17 юни платната на руската ескадра се появили на хоризонта.
Опитвайки се да избегне битката и да отвлече вниманието на руснаците от Тенедос, турската ескадра го заобиколила от юг и се устремила на запад. Сенявин оставил по-малките кораби в помощ на островната крепост, тръгнал да търси врага и го открил на 19 юни на котва в разбъркан строй между остров Лемнос и Атонската планина.
От миналия си опит Сенявин знаел, че турците се бият яростно, но само ако техният флагман не е потопен или пленен – тъй като в Турската империя за излизане на флагмана от боя се полагало смъртно наказание. Затова той съсредоточил целия огън върху двата турски флагмански кораба. Почти всички руски кораби в продължение на около 10 часа изригвали като вулкани гюллета и картеч срещу посочените мишени.
Привечер врагът започна да се оттегля. В бедствено положение се намирал вторият флагман на турската ескадра, корабът на капудан-бей (вице-адмирал) Бекир; там рухнали всички платна и реи (напречни греди на мачтите), поради което го теглели на буксир един линеен кораб и две фрегати. Но щом видели, че руската ескадра ги настига, тези кораби го изоставили на произвола на съдбата и се впуснали в бягство. Турският флагман бил превзет с абордаж.
Сутринта на 20 юни станало ясно, че цялата турска ескадра, използвайки попътен вятър, отива на север към остров Тасос. Линейният кораб и двете фрегати, които преди това помагали на кораба на капудан-бея, били откъснати от нея. На 21 юни Сенявин изпратил срещу блокираните бегълци контра-адмирал Грейг с три линейни кораба – но турските моряци изхвърлили своите кораби на брега и ги запалили.
Сутринта на 22 юни сред бягащата турска ескадра се взривили линеен кораб и една фрегата, а други две фрегати, разбити от руските снаряди, потънали край остров Самотраки. От 20-те турски кораба само 12 се завърнали в Дарданелите.
На 23 юни Сенявин решил да не преследва повече врага, а да се върне в помощ на обсадения Тенедос. Но заради редуващи се насрещен вятър и безветрие, той пристигнал там едва на 25 юни. Турският десант се предал, оставил всичките си пушки и оръдия (на войниците било запазено хладното оръжие, а на офицерите и пистолетите) и бил превозен до крайбрежието на Анадола.
Така по време на битката руската ескадра на вицеадмирал Д. Н. Сенявин (10 линейни кораба със 754 оръдия) разгромила турската ескадра на капудан-пашата Саид Али (10 линейни кораба, 5 фрегати, 3 шлюпа и 2 брига с общо 1196 оръдия). Турските загуби били 3 линейни кораба, 4 фрегати и 1 шлюп. Руснаците нямали потопени кораби.
В резултат на битката турският флот загубил боеспособност за повече от десетилетие, а Турция се съгласила да подпише Слободзейското примирие на 12 август 1807 г. Над Русия обаче надвисвала опасността от много по-голяма война – Наполеон постепенно превземал цяла Западна Европа.
–
