ное. 20, 2017
13832 Views

Автори, които съжаляват за успеха на книгите си

Автор:

Луис Карол

През 1891 година авторът на „Алиса в Страната на чудесата“ Луис Карол, чието истинско име е Чарлс Доджсън, пише до приятеля си Ан Симъндс: „Цялата тази публичност относно книгите, доведе до това хората да ме сочат с пръст, да се взират в мен и да се отнасят така, сякаш съм лъв. Мразя всичко това толкова силно, че понякога почти ми се иска да не бях написал никакви книги“.

Алън Мур

Алън Мур е автор на някои от най-популярните комикси на всички времена, включително „В като Веднета“ и „Пазителите“. Авторът не е особено съгласен комиксите му да са адаптирани за големия екран, но поради успеха им, филмовите студия продължават да се обръщат към него за бъдещи филмови екранизации. Той отхвърля предложения за милиони долари, само за да остане далеч от филмовата индустрия. „Голяма част от работата ми от 80-те години насам е проектирана да бъде нефилмирана“ – казва Мур в документалния филм „The Mindscape of Alan Moore”.

Ани Пруулкс

През 1997 Ани Пруулкс пише „Планината Броукбек“, а режисьорът Анг Лий я превръща във филм през 2005. Въпреки че получава само добри отзиви, Пруулкс не харесва успеха на филма: „Иска ми се никога да не бях написала историята. Всичко се превърна в караници, проблеми и дразги, откакто филмът излезе. Преди него всичко беше наред. Те просто не разбират историята“ – споделя авторката.

Алън Милн

През 20-те години британският автор Алън Милн пише „Мечо Пух“ за своя син Кристофър Робин Милн, който по онова време е малко момче и е вдъхновение за героя от книгата. Въпреки че успехът на „Мечо Пух“ позволява на Милн да се превърне в популярен писател, той съжалява, че го е написал, защото смята, че Пух засенчва другите творби на автора, насочени към по-възрастни читатели. Кристофър Робин също не харесва славата, споделяйки, че: „баща ми се „изкачи“ на моите детски рамене и „открадна“ доброто ми име, оставяйки ме с нищо друго, освен с празна слава“.

Питър Бенчли

Въпреки успеха на филма „Челюсти“, авторът на книгата Питър Бенчли дълбоко съжалява, че я е написал, защото романът подбужда страх и паника у хората през 70-те години. След време той става океанограф и пише множество книги, с които да разбие митовете за акулите. За съжаление те не стават толкова популярни, колкото „Челюсти“.  „Ако знаех това, което знам днес, никога не бих написал книгата“ – споделя Бенчли през 2006 година, точно преди смъртта си.

Уилям Пауъл

През 1971 година Уилям Пауъл пише „The Anarchist Cookbook”, в която е подробно описано изработването на експлозиви и производство на дрога – като протест срещу Виетнамската война. От 1976 година книгата е свързвана с множество училищни престрелки и актове на тероризъм. Пауъл е само 19-годишен, когато пише „The Anarchist Cookbook” и голяма част от информацията, която включва, е извадена от военни наръчници, които прочита в Нюйоркската обществена библиотека. Той става християнин и филантроп и се опитва да свали книгата от печат, но не успява, защото не държи правата за нея. „Основната идея на книгата е, че насилието е удобен начин за постигане на политическа промяна. Вече не съм съгласен с това свое твърдение.“

 

Категория:
Изкуство · Личности · Филми

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title