Свети Климент Охридски
(Кирилица)
Роден около 840, починал 27 юли 916 – Охрид
Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от Светите Седмочисленици. С огромен принос за разпространението на Кирилицата, използвана от близо 300 млн. души.
Проф. д-р Георги Кирилов Лозанов
Проф. Лозанов на конференция във Викторсберг, Австрия през 2008 г. /снимка: Уикипедия/
Роден на 22 юли 1926 г. – София
Проф. д-р Георги Кирилов Лозанов е български учен, психиатър, невролог, психолог и педагог, създател на сугестологията, сугестопедията и интегралната психотерапия, известен и като изследовател на Ванга. От средата на 60-те години на ХХ век д-р Лозанов започва експериментирането и разработването на една здравно-учебна система – сугестопедия, базирана на теорията за внушението. Чрез хармонизиране на учебния процес се десугестират – освобождават участниците в него от наложените социални исторически норми за ограничените възможности на човешкия ум и едновременно с това се сугестира – стимулира цялата личност – и интересите, и възприятията, и интелектуалната активност, и мотивацията, и креативността и се постига един благоприятен психохигиенен, психотерапевтичен ефект.
Джон Винсънт Атанасов
снимка:Уикипедия
Джон Атанасов е американски физик, математик и електроинженер, създател на първия електронен, непрограмируем компютър с регенеративна памет, известен като компютър на Атанасов-Бери.
Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк.
Баща му Иван Атанасов е родом от Ямболско, но рано остава без баща, който загива в Бояджишкото клане през 1876 г. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов емигрира в Америка заедно с чичо си. Остава сам на 16 години след смъртта му, но успява да завърши колеж, а след дипломирането си създава семейство. Съпругата му е Айва Луцена Парди, учителка по математика от френско-ирландско потекло. В семейството им се раждат осем деца: Джон-Винсент, Етелин-Зорка, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг
Георги Стефанов Наджаков
снимка: Уикипедия
Роден на 7 януари 1897 г. – Дупница
Георги Наджаков е изтъкнат български физик, талантлив преподавател, активен обществен деец, автор на първото българско откритие – фотоелектретното състояние на веществото. Създател е на Физическия институт при Българската академия на науките и дългогодишен негов директор. Днес Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи неговото име. Има принос и към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.
Иван Николов Странски
снимка: Уикипедия
Роден на 2 януари 1897 г. – София
Иван Странски е български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за „баща“ на кристалния растеж. Иван Странски е един от основателите (заедно с Косел) на молекулно-кинетичната теория за формирането и растежа на кристалите. Въвежда за първи път понятието „положение на полукристал“. Заедно с Ростислав Каишев установяват връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите на базата на молекулна трактовка. Разработват метода на средните отделителни работи – молекулно-кинетичен метод, изиграл роля в развитието на теорията на зараждането и растежа на кристалите. Създават модела на Каишев и Странски за послойния растеж на кристалите, имат заслуги за изясняване на връзката между двумерното зародишообразуване и спиралния растеж на кристалите. С Любомир Кръстанов предлагат механизъм на растеж на един кристал върху подложка от друг. В Берлин работи в различни области от физикохимията, предимно теоретични разработки с непосредствено практическо приложение: триболуминисценция, топене, разлагане на уротропин, електронна емисия на кристални повърхности (тези му изследвания водят до създаването на автоемисионния микроскоп (FEM).
Сериозно приложение имат теоретичните му работи в областта на металургията, с помощта на които рудодобивът в Западна Германия става значително по-ефективен и рационален.
Иван Стефанов Ночев
Роден на 23 септември 1916 г. – Карлово
Иван Ночев е български авиоинженер, участвал в изобретяването на двигателите на модула „Орел“ (мисия Аполо 11), с който американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната. Изобретените с участието на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула „Орел“ с космонавтите на Луната, като гарантират модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това, подсигуряват успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.
Петър Димитров Петров
Роден на 21 октомври 1919 г. – Брестовица
Петър Петров е български инженер, изобретател. Роден е в село Брестовица на 21 октомври 1919 г.
Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.
Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.
Асен Йорданов
снимка: Уикипедия
Асен Йорданов (1896 – 1967 – София) е български изобретател, инженер и авиатор. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има принос в развитието на американската авиация. „Йорданов залив“ на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Асен Йорданов.
През 50-те години на XX век Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.
Стамен Гигов Григоров
Роден на 27 октомври 1878 г. – Студен Извор
Стамен Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus – микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко.С огромен принос е в откриването на ваксината срещу туберколоза.
Проф. Иван Иванов Митев
Иван Митев се ражда на 4 октомври 1924 г. в село Крушовица, област Враца
Проф. Иван Митев е български педиатър-кардиоревматолог и откривател на шестия сърдечен тон, наречен „тон на Митев“.
През 1972 г., докато преслушва сърцето на пациент, долавя допълнителен тон. Несигурен в своето откритие, продължава преглеждането на други пациенти, като се опитва да долови наличието на този допълнителен тон. През 1974 г. Иван Митев дава гласност на своето откритие в бр. 4 на списание „Педиатрия“. Откритието му е признато през 1980 г. В негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиологията, наречена „VI тон“.
снимка: Уикипедия
Карл Джераси е известен предимно със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче. Роден е на 29 октомври 1923 година във Виена, Австрия. Бащата му е евреин от България на име Самуел Джераси, ветеран от Балканската война, Междусъюзническата война, ПСВ и ВСВ, а майка му Алис Фрийдман – ешкеназка еврейка от Австрия. Детските си години Карл Джераси прекарва в България с родителите си, до момента в който те се развеждат.
Удостоен е с Национален медал за наука, връчен му от президент Никсън, макар да е бил в т.нар. списък на враговете на Никсън.
Димитър Спасов Пасков
Роден е на 18 октомври 1914 година в серското българско село Горно Броди, Гърция.
Димитър Пасков е български лекар фармаколог, един от основоположниците на българската експериментална фармакология.
През 1959 година Димитър Пасков екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче — алкалоид, който наричат галантамин. Изолирана в чист вид, тази съставка получава името Нивалин. Откритието на свойствата на блатното кокиче става случайно, когато докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което без да иска изпива водата от чашка с кокичета, която родителите и са оставили на масата до леглото.
Името на д-р Димитър Пасков се свързва с 20 изобретения и оригинални лекарствени форми. Той е носител на Международната награда за наука „Еньо“ през 1961 година.
Румен Антонов
Роден е на 21 януари 1944 г. в София в семейство на царски офицер. Заради произхода си има неприятности в социалистическа България
Румен Антонов е изобретател в областта на автомобилостроенето. От много години живее и твори в Париж. Неотдавна отново се прочу с конструирания нов тип автомобилен двигател. Изобретява уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво. С помощта на капитал от Холандия учредява фирма „Антонов Пи Ел Си“, регистрирана в Манчестър (1991). Патентова изобретената кутия и скоро след това я продава на водещи световни автомобило-производители – най-напред на японски („Хонда“), после френски („Рено“, „Пежо“), британски („Роувър“), германски (за „Даймлер-Крайслер“), индийски (за „Сузуки“), като се ангажира да разработи промишлен прототип.