Идеята за летище върху айсберг неведнъж навестявала фантазията на писателите и инженерите. Първото споменаване за изкуствени, ледени, плаващи летища се появява през 1932г. Авторът на тази идея, немецът А. Херке от Валденбург предлагал да се използват 2-3 хладилни кораба и подходяща плитчина. На дъното й водолази монтират мрежа от вертикални и хоризонтални тръби, по които се пуска хладилната смес. Така се получава изкуствен айсберг с гладка повърхност – идеална площадка за излитане и кацане, която може да се буксира към друго място.
В интерес на истината, никой не се заинтересувал от този проект, който изглеждал доста сложен и още повече странен. Само че, скоро световните събития наложили летците да кацат върху ледени повърхности. Един такъв инцидент се случил по време на Съветско-финската война (1939г.-1940г.), когато съветският пилот Ромашко, чийто самолет бил ударен от финландско зенитно оръдие, извършил принудително кацане в снежна пустош.
Неговият колега Добров, от същото звено, опитал да го спаси, но при кацането самолетът му претърпял авария, а самият пилот получил тежка рана. Ромашко носил своя ранен другар 18 километра в полярната нощ. Когато достигнал леда на Финския залив, му се сторило, че бедите им са приключили. Но ледът се разчупил и двамата се озовали върху неголям леден блок, който бил отнесен навътре в морето.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
