Бъдещето на човечеството може да бъде великолепно благодарение на новостите в медицина. Ние ще бъдем по-здрави и ще живеем по-дълго, изкуственият интелект ще поеме обременителната домакинска работа и служебните ангажименти, а ние, ако искаме, ще можем да се движим във виртуални светове. Как ще изглежда един нормален ден в бъдещето? – отговор на този въпрос дават журналистите на списание „Шпигел“ Хенинг Яуерних и Изабела Райхерт, говорейки с футуролози от Иновационния център Ars Electronica Futurelab (Линц, Австрия).
„Фактът, че изкуственият интелект ще придружава и подкрепя човека през целия ден, ще се превърне в нещо обичайно през 2037г.“ – казва един от футуролозите в центъра Кристофър Линдингер. Не можем да допуснем, че компютрите ще надхвърлят човешките мисловни функции. Тези системи обаче могат много добре да се специализират в специфични дейности, например да сравняват голямо количество данни в много кратко време „, казва Линдингер.
Чиповете, свързани с интернет, ще бъдат вградени в предмети, дрехи, стени. Още днес, около 25 милиарда устройства са свързани към мрежата. До 2020 г., според изчисленията техният брой ще се увеличи до 50 милиарда, т.е. за всеки човек ще има средно по 7 устройства, съобщава изданието. В този случай основният компонент на системите за изкуствен интелект трябва да бъде защитата и сигурността на информацията, казва футурологът Линдингер.
В близко бъдеще ще станат често срещани и устройства, които са способни да начертаят показатели за здравето, като ЕКГ. Според очакванията на футуролозите, през 2025 г. сензорите, поставени на нашите дрехи, кожа и на използваните от нас предмети, ще регистрират жизнените ни показатели и ще могат да събират данни за здравословното ни състояние, да ги анализират и поставят диагнози като водят до рязко увеличаване на продължителността на живота.
„Лекарите като диагностицисти ще станат излишни – цифровите здравни системи ще бъдат по-добри и по-изгодни“, казва футуроложката Мария Пфайфер. Изкуственият интелект може да сравни отклонението от нормата с огромно количество медицински данни, което означава, че информационната база е много по-обемиста от паметта на лекаря.
Според едно от изследванията, компютърният алгоритъм вече може да разпознае сърдечните заболявания по-добре от лекарите. „Лекарите ще могат да се съсредоточат върху социалните аспекти на професията в бъдеще“, казва Мария Пфайфър.
Но какво ще стане, ако цялата важна информация попадне в грешните ръце при хакване? На този въпрос все още няма отговор.
„Новият дигитален свят на медицината ще функционира само, ако всеки пациент има достъп до собствените си данни и реши сам с кого иска да сподели тези данни“, казва Пфайфер.
До 2037 г. ще настъпят промени в това, какво ядем и как приготвяме храната. Вече почти всички големи производители предлагат интелигентни хладилници, въпреки че цената им все още е висока за обикновеното семейство. С помощта на сканирането, такива хладилници могат да съхраняват данни за продуктите вътре и техния срок на годност. Те са свързани с онлайн магазини и могат автоматично да поръчват храна, въз основа на нашите предпочитания.
До 2030 г., с голяма вероятност ще се появят пържоли от изкуствено месо. Вече има многобройни фирми, които произвеждат месо от клетъчни култури. През 2016 г. една от американските компании въведе първия сандвич от изкуствено месо. Въпреки това, тези продукти са все още твърде скъпи: първият бургер, направен в лаборатория, струва около 330 хиляди долара. През следващите десетилетия обаче, цените трябва да спаднат значително: според компанията, създала първия „лабораторен“ бургер, през 2020 г. нейните продукти ще струват около 10 долара.
Що се отнася до транспортната инфраструктура, която вече се приближава до колапс в градове като Сингапур, Лондон и Токио, учените разработват нови концепции. Например, разработчиците на Лондонското метро вече са създали проект за „супервлакове“, които по време на пътуването могат да се свързват помежду си, така че пътниците да са в състояние да преминават от един влак в друг. „Необходимостта от такива решения, както и от сегашното състояние на технологиите, предполагат, че такива системи ще се превърнат в реалност още през 30-те години“, казва футурологът Линдингер. Освен това, скоро обикновените автомобили ще заменят електрифицираните автобуси и ръчно управляваните автомобили, благодарение на което броят на произшествията и задръстванията по пътищата ще намалее.
Според Линдингер, след 5-10 години ще бъде възможно да се отиде на виртуална почивка. На пазара ще се появят специални контактни лещи с неограничена разделителна способност и човек ще може да наблюдава през тях образи, които са неразличими от реалността. Вече на пазара има очила за виртуална реалност, използвани за компютърни игри. Според експерти, нивото на разработката на игри за виртуална реалност сега съответства на нивото на развитие на компютърните игри през 70-те години на миналия век, т.е. то е в начален стадий на развитие.
