Черепишкият манастир е разположен в Западна Стара планина, в подножието на величествени скали, в които са издълбани стотици пещери. Намира се на 85 км от София, в страни от пътя, минаващ през красивото Искърско дефиле.
Черепишкият манастир е паметник на културата от национално значение. Българският православен манастир носи името „Успение Богородично“. До храма се стига по много стръмни стълби. Той представлява еднокорабна, сводеста сграда, с широко преддверие, открита галерия и островръх купол. Има иконостас с изящна дърворезба, може да се види и плащеница, извезана през 1844 г. Там се помещава и костница, в която се съхраняват костите на загиналите в борбите за освобождение на България, в това число и тленните останки на Ботевите четници. В комплекса има и други постройки. Най-забележителната е църквата „Св.Георги“, която е преустроена, но запазила първоначалния си вид и част от стенописите си. В манастира има икони на тревненския зограф Витан.
Манастирът има дълга и драматична история. Най-старото свидетелство за съществуването му е манастирският устав, писан в периода 1390 – 1398 година.
Документите сочат, че е основан по време на управлението на цар Иван Шишман. Много от околностите носят името на цар Шишман, затова вероятно тук са се водили битките между войската му и завоевателите. Предполага се, че названието храмът получава заради белеещите се по скалите кости на загинали воини, след епичната битка през 1396 г.
Манастирът е бил разрушен при завземането на земите от османските войски, но населението го възстановило навярно през 1660 г., защото два века няма информация за него. Днес уставът или наричан още типник, се съхранява в историко-архелогическия музей в София.
В периода на Българското Възраждане манастирът е бил просветно средище. В манастирския комплекс са провеждани учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.
Тук се намира Рушидовата къща, за която се разказва следната легенда: Дъщерята на управителя на Враца, Рашид бей, тежко се разболяла. На момичето се присънило Света Богородица, която я викала в манастира да се излекува. Бащата изпълнил желанието на дъщеря си и построил малка къщичка в процепа на скалите. Когато не след дълго го повикали в манастира, той си помислил, че се е случило най-лошото. За голяма изненада и радост видял дъщеря си жива и здрава. От благодарност станал благодетел манастира, а на мястото, на което дъщеря му приела християнската вяра, построил голяма и хубава къща.
В комплекса се намират още реставрираните Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради. Те са наредени в полукръг и ограждат голям двор.
Близо до стария храм се намира и сградата, където монасите нощуват. До сградата има надпис: „Любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. В Черепишкия манастир той се е вдъхновявал и творял, тук е написал „Една българка“.
Мястото излъчва завладяващо спокойствие, което Алеко Константинов се е опитал да опише с думи, в пътеписа си „В българска Швейцария“: А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери…
От мястото е бил очарован и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц, който го нарича „Най-красивото място“.
В манастира известно време е намирал убежище Софроний Врачански. По-късно тук е било сборно място на революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко. Тук се съхранява сабята на Ботев. Недалеч от манастира се намира местността Рашов дол, място на последната кървава и трагична битка на част от разбитата Ботева чета.
Свято и красиво място е Черепишкия манастир, богато на история, пристан и вдъхновение на велики българи.
