Мнозина писатели вземат за своите произведения сюжети от живота. Например, Артър Конан Дойл избрал за прототип на Шерлок Холмс професора по медицина в университета в Единбург Джоузеф Бел, който имал рядка наблюдателност и логическо мислене.
Биографите на писателя смятат, че сюжетът на „Баскервилското куче“ също е взет от реалността, но отначало той не смятал да го включва в приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън.
Конан-Дойл редовно обикалял антикварните книжарници. Веднъж там открил интересна брошура. Някакъв свещеник от Средновековието – отец Аврам Флеминг, разказвал за „Странното и ужасно Чудо, което се случи съвсем наскоро в енорията на една църква в Банги“.
Оказало се, че в един летен ден през 1577 г. избухнала гръмотевична буря над селището Банги, графство Норфолк. Тогава в църквата „Света Богородица“ имало около 20 енориаши, коленичили по време на молитва. В този миг треснала гръмотевица и в храма връхлетял дяволът в облика на огромно куче с горящи очи. Звярът се нахвърлил върху хората, разкъсал двама мъже и изчезнал също така внезапно, както се появил. Половин час по-късно, адското куче се появило в съседната енория, където убило още трима енориаши. След това отново изчезнало, оставяйки върху вратата на църквата дълбоки следи от ноктите си.
Конан-Дойл, който се заинтересувал от легендата, посетил тази църква и се убедил в наличието на „дяволския белег“. Обаче така и не успял да получи документално потвърждение за този инцидент.
Писателят бил убеден материалист и предложил следното обяснение. В онези време бурята наистина се възприемала като нещо мистично. Затова, може би, в момент на силен удар на стихията енориашите и свещеникът били в състояние на изключителен стрес, който довел до масови халюцинации. Бездомното куче, което вероятно също било много уплашено от блясъка на светкавиците и тътена на гръмотевиците, се втурнало в храма. Освен това, в онези дни, на енориашите се позволявало да посещават службите, съпроводени от своите домашни любимци. В специална стая те били наблюдавани от слугите. Големите кучета не били нещо необичайно за Англия – догове на аристократите и мастифи за овчарите. А белезите върху вратата… кой може точно да обясни техния произход? „Очите на страха са големи“, решил Конан-Дойл и върнал на лавицата книгата на преподобния отец Аврам.
Но писателят бил общителен човек и сред познатите му имало хора от различни професии и съсловия. Един от тях бил журналистът Флетчър Робинсън, който веднъж му разказал няколко легенди от графство Девоншир. Според първото предание, в торфените блата живеело някакво огромно черно чудовище с пламтящи очи, а от устата му излизали пламъци. Никой не знаел откъде е дошло. Хората предполагали, че било изпратено от някакви небесни сили, за да ги пази от силите на злото. За разлика от прочетеното в брошурата на преподобния Аврам, то не убивало никого от енориашите.
Втората легенда разказа за зловещия Ричард Кейбел, който бил изключително жесток. Всички в района вярвали, че е убил своята съпруга и е продал душата си на дявола. След смъртта му на неговия гроб били виждали духове на кучета – това били хрътките на ада, които търсели душата му.
Артър Конан-Дойл решил да напише разказ или повест въз основа на този сюжет. Писателят обаче имал определени задължения към своите издатели. А те настоявали за продължаване на приключенията на Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Тогава Конан-Дойл решил да вмъкне сюжета в повествованието за тях.
Така се появил коварният Стейпълтън, който мечтае да стане собственик на имението и използва огромно куче, за да доведе до лудост и смърт законния наследник – сър Хенри Баскервил. Страховитият външен вид на звяра, според повестта, бил дорисуван с фосфор. Литературните критици обявяват повестта „Баскервилското куче“ за едно от най-добрите произведения за Шерлок Холмс.
Корица на първо издание; Източник – Уикипедия
Остава да добавим, че английската кинокритика на свой ред обяви руския сериал „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“ от 1980 г. за най-добрата екранизация на произведението на Конан-Дойл за великия детектив и неговия помощник.
За изпълнението на ролята на Шерлок Холмс актьорът Василий Ливанов получи лично от английската кралица „Ордена на Британската империя“. А в епизода за Баскервилското куче ролята на сър Хенри Баскервил беше изиграна от забележителния режисьор и актьор Никита Михалков – много от неговите реплики във филма се превърнаха в нарицателни фрази и заживяха свой самостоятелен живот във вицове, анекдоти и весели асоциативни скечове, което е най-голямото признание за един творец.
