През 1846 г. не особено успешният британски адвокат Хенри Лейърд избягал от мъгливия Лондон на Изток, където винаги го привличали горещите пустини и легендите за древни градове, погребани под пясъците. Той не бил историк или археолог – но извадил късмет. Лейърд попаднал на столицата на Асирийската империя – Ниневия, която отдавна била известна от Библията и вече близо 3 хиляди години чакала да бъде открита.
Ниневия била столица почти 90 години, като най-големия си разцвет постигнала при Ашурбанипал – управлявал в периода 669 – 633 г пр. Хр. По време на царуването на Ашурбанипал „цялата земя била един мирен дом“, войни почти не се водели. Свободното си време царят посвещавал на своята голяма страст – библиотеката, която той събирал не само с увлечение и любов, но систематично и с дълбоки познания по древното „библиотекознание“.
През 1854 г. в библиотеката на Ашурбанипал проникнал Ормузд Расам – иракски археолог и историк на британска служба. Лейърд намерил случайно няколко плочки. Сред развалините на царския дворец той разкопал няколко помещения, където сякаш нарочно били изсипани хиляди керамични плочки с клинописна писменост. По-късно, учените преброили над 30 хиляди керамични „страници“.
Преди това, за Асирия се знаело само от писанията на Херодот и други древногръцки историци, които на свой ред черпали тази информация от персите. Сега най-голямата сензация в научните среди било откриването на Епоса за Гилгамеш и описанието на голям потоп, подобен на онзи, за който разказва Библията. По време на пожарите, когато градът бил завладяван от мидийските и вавилонските войски, „глинените книги“ се изпекли и по този начин били запазени в продължение на хилядолетия. За съжаление, много от тях били счупени. Ормузд Расам внимателно опаковал керамичните плочки в сандъци и ги изпратил в Лондон – но били необходими още 30 години, за да бъдат изучени и преведени.
Бибилотеката на Ашурбанипал съхранявала по страниците на своите керамични книги огромни сведения за богатата култура на Шумер и Акад. Плочките разказали на света, че древните математици от Вавилон не се ограничавали само с четирите аритметични действия. Те с лекота изчислявали проценти, измервали площта на различни геометрични фигури, разработили сложна таблица за умножение, познавали степенуването и извличането на корен квадратен. Разделението на дните по седмици също се появило в Месопотамия. Там били поставени и основите на съвременната астрономия. Асирийците с право могат да твърдят, че са изобретили книгопечатането – защото, вместо да преписват всеки път стотиците царски укази, държавни и стопански документи, изрязвали на дъска нужните надписи и след това ги отпечатвали върху глинените плочки. Така бил създаден първообразът на печатарската машина.
В библиотеката на Ашурбанипал керамичните книги били подредени в строг ред. В долната част на всяка плочка се посочва пълното заглавие на книгата, а до него – номерът на страницата. Освен това, при много плочки последният ред се повтаря в началото на следващата „страница“. В библиотеката имало и каталог, в който се записвали заглавието, броят на редовете, отрасълът на знанието, отделът, в който е книгата. Намирането на самата книга не било трудно, защото на всеки рафт бил прикрепен малък глинен етикет с името на раздела – точно като в съвременните книгохранилища.
Библиотеката съдържала исторически текстове, сборници със закони, медицински справочници, описания на пътешествия, речници с шумерски сричкови знаци и граматични форми, дори и речници на чуждите думи – тъй като Асирия била свързана с почти всички страни от Близкия Изток. Глината за страниците била от най-високо качество. Първо я месили дълго, а след това оформяли плочките с размери 32х22 см и 2.5 см дебелина. Когато плочката била готова, писарят пишел върху нея с триъгълна метална пръчица.
Ашурбанипал бил сред най-образованите хора на своето време. Баща му Асархадон искал да направи сина си върховен жрец, затова младежът изучавал всички древни науки. Той запазил любовта към книгите за цял живот – затова и отделил няколко стаи на втория етаж на двореца си, където създал библиотеката.
По негова заповед във всички кътчета на обширната му държава писари правели копия на различни литературни произведения. Те работили твърде професионалнто и върху много плочки поставяли надпис, който удостоверявал идентичността на копието и оригинала: „От древни писмена записано, а после сверено“. Всъщност, всички държавни чиновници имали задължението да попълват библиотеката. Намерени са няколко глинени плочки с царски заповеди, например: „Драгоценни плочки, които нямаме в Ашур, да се намерят и доставят при мен“.
Както виждаме, дори днес можем да намерим в древността поучителни примери как трябва да се полагат грижи за съхраняване и предаване към бъдещето на ценните културни паметници.
