май 3, 2017
8183 Views

Жените на 19 век, които пречупват стереотипите на времето си

Автор:

На 11.01.1849 година Елизабет Блакуел става първата жена, получила медицинско образование в Америка. Нейното постижение повлиява изключително силно на образованието на жените в сферата на медицината. Блакуел прекарва живота си в борба за социални и морални реформи както в родината си, така и по целия свят.

Елизабет Блакуел


Елизабет Блакуел е една от най-популярните жени борци за времето си – време, в което правата на жените били ограничени до извършване единствено на домакинската работа. Но тя не е единствената жена, която променя историята.

Представяме ви още пет жени, които въпреки че не са толкова популярни, са революционизирали начина, по който жените са гледали на себе си и на възможностите си. Склонни да жертват собствената си репутация и идентичност, а понякога дори и живота си, те помагат за премахването на стереотипите и променят разбиранията за това какъв живот трябва да води жената на 19 век.

Катай Уилямс – първата афроамериканка, която се включва в армията на САЩ


Родена в робство, Катай Уилямс работи в плантацията на Джеферсън Сити в Мисури. След смъртта на господаря й, започва Гражданската война, а военните превземат Джеферсън Сити много бързо. Уилямс, която тогава е на 17 години, била принудена да започне работа като готвачка. Когато войната приключва през 1865 година, имало много ограничени възможности за работа, затова Катай решава, че най-доброто, което може да направи, е да се включи в армията, като по този начин може да си осигури добро заплащане, подслон, образование, медицински грижи и пенсия.

Търговски обучения - myjobistosell.com

По онова време на жените не им било позволено да бъдат войници, затова Уилямс се дегизира като мъж, променяйки името си на Уилям Катай. „Исках сама да изкарвам парите си и да бъда независима от близки и приятели“ – споделя тя по-късно. Катай е назначена в армията през ноември 1866 година и е изпратена да служи в Ню Мексико. Единствените хора, които знаели за тайната й, са неин приятел и един неин братовчед, които служели в същия полк. Заради няколко наранявания, тя била хоспитализирана неведнъж, но на доктора му отнело 2 години, за да открие, че тя всъщност е жена. Катай била уволнена през октомври 1868 година и започнала да се мести в различни градове, където работела като готвачка или перачка, след което се установила в Тринидад, Колорадо.

Уилямс така и не се възстановява от болестта си и дори се наложило кракът й да бъде ампутиран. Тя кандидатства за пенсия по болест, но такава й била отказана. Съществува твърде малко информация за живота и работата й в армията, но се смята, че е починала през около 1892 година. Историците твърдят, че много жени са постъпвали като нея и са се включвали в армията по време на Гражданската война, но тя е единствената афроамериканка, която го прави.

Елизабет Ятес – първата кметица на Британската империя


Елизабет е родена в Шотландия с имената Елизабет Онан. Тя, заедно с родителите и по-малката си сестра, се преместват в Нова Зеландия през 1853 година. Там Елизабет среща съпруга си Уилям Ятес.

Ятес бил кмет на Онехунга от 1888 до 1892 година. Елизабет била изключително активна в работата на съпруга си, подкрепяйки женското избирателно движение и участвайки в парламентарните дебати. През 1893 година Нова Зеландия става първата страна в света, която признава правото на жените да гласуват, а Елизабет е първата жена, която дава гласа си. След смъртта на съпруга си, Елизабет приема номинацията за кмет и побеждава противника си с 13 гласа. Новините за първата жена кмет в Британската империя се прочули из целия свят, а Елизабет е поздравена лично от кралица Виктория.

Въпреки всичко, победата на Елизабет не продължила дълго. Тя е кмет само една година като през това време получава много негативи. Няколко съветника веднага подават оставка, след нейното назначаване за кмет, но дори и след това продължават да бъдат в нейна опозиция и отхвърлят всяко решение, взето от нея. Въпреки краткото си управление, Ятес прави забележителни промени в града – подобрява санитарните условия, пътищата, пожарните служби и намалява данъците.

Кю Джин – борец за правата на жените


Родена на 8.11.1875 година Кю Джин отраства в богато семейство. Тя получава добро образование, а по-късно пише поезия. Чувството й на радост и увереност обаче бързо било прекратено, след като на 19 години е принудена от баща си да се омъжи за богат търговец. „Поведението на този човек е по-лошо от поведение на животно…“ – пише тя в дневника си. „Той ме третира като нищожество“.

Потисничеството от брака скоро разбива мечтите на Джин да стане известна поетеса и тя започва да прекарва времето си в четене на политически новини. Съвсем скоро тя става загрижена за бъдещето на страната си и за правата на жените. Джин се идентифицира като наследница на династията Хан и скоро се присъединява към националистическата революционна група, която се опитва да свали настоящата династия Цин.

През 1903 година Джин напуска двете си деца и заминава за Япония, за да учи. Тя продължава да се противопоставя на управлението на династия Цин и написва манифест, с който осъжда традицията за деформирането на краката на китайките, както и нездравите бракове. Джин пише, че ще е най-добре ако жените на Китай се развиват под управление в западен стил. През 1906 годна тя се връща в Китай задно с 2000 революционери и с намерението да свали сегашното правителство.

В Китай Джин се бори за правото на образование на жените и основава радикално феминистко списание, заедно с друга поетеса. Издаването на списанието обаче бързо е прекратено от властите. През 1907 година един братовчед на Джин е пленен и екзекутиран. Седмица по-късно Джин е арестувана и изтезавана, за да проговори, но тя отказва да го стори. Скоро властите откриват уличаващи я доказателства и я обвиняват в заговор. Джин е обезглавена в центъра на градчето. Тя е първата жена, опитала се да води въстание срещу династията Цин, а ранната й смърт (тя е само на 31 години, когато е екзекутирана) се смята за мъченичество.

Едмония Луис – първата афроамериканка, получила известност като скулптор

Родена през 1844 година Едмония Луис работи усилено през целия си живот, за да стане известен скулптор. Завършва колеж и заживява в Бостън, където развива хобито си. Тя е вдъхновена от героите на Гражданската война и е прочута с бюста си на полковник Робърт Гулд Шоу, на който направила копия и продавала за по 15 долара.

През 1865 година Едмония се премества в Рим, където става част от група художници и усъвършенства уменията си в неокласически стил.

Едмония често прави скулптури на жени с европейски черти, за да угоди на желанията на аудиторията и защото не иска да бъде пренебрегвана заради това, че е афроамериканка. Тя постига световна слава със статуята си „Смъртта на Клеопатра“, която е представена на изложение във Филаделфия през 1876 година.

Хенриета Дугдал – първата австралийка, бореща се за правата на жените


Родена в Лондон през 1827 година Хенриета заживява в Австралия през 1852 година. Там тя сключва брак с капитан Уилям Дугдал. Хенриета живее 15 години със съпруга си и заедно имат 3 деца, но тя решава да го напусне и да се премести в Камбъруел, където прекарва живота си в борба за правата на жените.

През 1880-те години Дугдал публикува утопичния си роман „A Few Hours in a Far-Off Age”, в който разисква идеите си за брака, образованието на жените и дори християнството. „Ако имате капка здрав разум, ще видите, че атакувам принципи, а не хора“ – пише тя.

През 1884 година Дугдал, заедно с нейната близка Ани Лоу, създават „Викторианското общество на жените“ – първата по рода си организация в Австралия и Нова Зеландия. За една година се включват над 200 души – жени и мъже.

Освен за правата на жените да гласуват, Дугдал се бори за образованието на работническата класа, осемчасов работен ден и по-справедливо разпределение на богатството.

Годините на усърдна работа се отплащат на Дугдал, когато на 75-годишна възраст тя става свидетел как австралийските жени гласуват за първи път (през 1902 година). Хенриета продължава да се бори за равенството на жените до смъртта си – на 91-годишна възраст.

loading...
Категория:
Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *