background img
юли 10, 2017
118 Views

Битката при Каталаунските полета

Автор:

На 20 юни 451 в Галия, на Каталаунските полета (на територията на днешния френски департамент Шампан), се състояло едно от най-решаващите сражения в световната история. То предопределило съдбата на европейската цивилизация. В него се сблъскали 300 хиляди бойци от хунския племенен съюз срещу приблизително толкова римляни и техни съюзници.

Противниците се сражавали с крайно ожесточение.  Според исторически данни, от двете страни загинали общо 165 хиляди души, а според съвременника на събитията – испанския епископ Идаций (394-469г.), жертвите надхвърлили 300 хиляди. Историкът на галите – Йордан, пише: „Битката била люта, с променлив успех, зверска и упорита. Старците разказват, че малкият поток, който минавал през бойното поле и имал ниски брегове, прелял от кръвта от раните на убитите и се превърнал в истинска река“.

Битката продължила цял ден и завършила с доста неясен изход. Но превесът след нея останал за римляните, защото хуните се оттеглили в лагера си, а по-късно и въобще отстъпили, прекратявайки своето нашествие в Европа. Затова се смята, че римските войски са победители в сражението.

Има няколко момента в това събитие, любопитни за всеки, който се интересува от историята и хората, въвлечени в нейното създаване.

Един такъв момент, който може да се спомене мимоходом, е твърде характерен, за да бъде разбрана атмосферата на онази епоха. Това е известният епизод със старейшините на Лугдунум (Лион). Докато Атила се приближавал с неизброимите си пълчища, разрушавал и опожарявал всичко по пътя си, а в малкото тогава градче Париж (Лутеция Паризиорум) света Женевиев едва успяла да спре гражданите да не избягат – по същото време старейшините на Лугдунум обсъждали откъде да намерят пари за строеж на нов градски цирк. Този епизод добре илюстрира атмосферата на разложение и упадък в провинциите на могъщата някога Римска империя.

Друг такъв пример е фактът, че двамата предводители на противостоящите си войски – „последният римлянин“ Флавий Аеций (роден в Дуросторум, дн. Силистра) и вождът на хуните – Атила, били приятели още от детските си години. Тогава Аеций бил заложник първо при племето на вестготите в двора на крал Аларих (който превзел Рим през 410г.), а после при хуните, където се сприятелява с връстника си Атила. По-късно Атила му помага с хунски отряди по време на междуособици в Рим. Но, както често се случва, личните връзки, колкото и да са добри, рядко имат сериозно влияние върху историческите процеси, щом става въпрос за отношения между държави.

Флавий Аеций 

Склонните на романтичен поглед към миналото предпочитат да смятат, че битката при Каталаунските полета е предизвикана от една любовна история.

През 449г. в римския императорски двор избухнал скандал: били разкрити интимните отношения между сестрата на римския император Валентиниан ІІІ – Хонория и придворния чиновник Евгений. Това било крайно осъдително. Евгений веднага бил обезглавен, а Хонория – омъжена за сенатора Херкулан, който нямал политически амбиции. Но тя решила да си отмъсти и да не се примирява със съдбата. Изпратила на Атила пари, свой пръстен и молба да я избави от заточението, на което била подложена. Някои тогавашни хроникьори смятат, че пръстенът бил даден просто като доказателство, че куриерът – евнухът Хиацинт, действително е неин пратеник. Атила обаче изтълкувал (или предпочел да изтълкува, защото му било по-изгодно) това като годеж и покана за женитба – и поискал половината Римската империя в качеството на зестра. Римляните отказали, като се позовали на обстоятелството, че Хонория вече е омъжена. Така войната била готова. Дали тази история е реална или е просто плод на въображението – историците спорят до ден-днешен.

Изображение на Атила в музей в Унгария

Така или иначе, Атила вдигнал подвластните му племена, сред които, освен хуните, били още и алани, остготите, начело с крал Валамир, гепидите на крал Ардарих, руги, скири, герули, тюринги. В хунския съюз влизали и прабългарите, които вероятно били в по-тесни връзки с най-малкия син на Атила – Ирник. Именно той по-късно е посочен като пръв български кан в „Именник на българските канове“.

Римската армия също била „римска“ повече по названието си. В нея римляните били малцинство, а по-голямата й част се състояла от арморики, литициани, бургунди, сакси, рипариоли, бриони. Отделно били вестготите като най-силни римски съюзници, начело със стария крал Теодорих.

Тези сили се сблъскали на Каталаунските полета. Фактически, както личи от състава на армиите, там варвари се сражавали срещу варвари. Но решаващото значение на това гигантско сражение се определяло не толкова от хората, които кръстосали оръжия, а от каузите, които те защитавали.

Ако победял Атила, Европа щяла да се превърне не само във физическа, но и в духовна пустиня, подчинена на ниската култура на азиатския шаманизъм, дървените идоли, юртите и гадаенето по черва от изкормени кучета.

Победата на Аеций означавала победа на римската цивилизация и на християнските ценности, които вече били възприети и от племената, съюзници на Рим – сред тях течал усилен процес на покръстване и цивилизоване.

С две думи: това бил сблъсък между варварството и цивилизацията. Цивилизацията победила, азиатските пълчища били отблъснати. Започвал строежът на християнска Европа. И ако някой вижда аналогия между тези древни събития и нашето съвремие, но този път в обратен процес – като залез на християнството, може би това далеч не е случайно.

 

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title