Първите европейски аристократи в Средновековието нямали гербове. Когато тръгвали на бойни походи, те рисували върху щитовете си произволни изображения, за да различават своите от враговете. Но скоро се приело по щитовете да се отразява броя на спечелените битки и победените врагове. Постепенно, рисунките придобили символичен характер и с времето се превърнали в рицарските гербове.
Този процес приел завършен вид приблизително около XI век. Тогава гербовете твърдо заели място сред другите значими символи. Само с един поглед към щита можело да се добие представа за неговия собственик. Например, съществували специални символи за първороден син, втори, трети и т. н. Гербът на дадена фамилия се състоял от 2 основни половини – гербовете на съпруга и съпругата. Строго се следяло да не съществуват два абсолютно еднакви герба. За целта били разработени подробни правила. Те регламентирали какво означава едно или друго изображение и кому може да принадлежи. Всички тези тенденции започнали да се разпространяват от Франция. Затова и обикновено знаците и емблемите били обозначавани на френски език. Скоро се появила цяла отделна наука, която съществува до ден-днешен – хералдика. В живота я претворявали херолдите. Това били специалисти от висока класа. Те владеели до съвършенство всички правила и традиции, като били и разпоредители в рицарските турнири. Понякога дори изпълнявали и задълженията на съдии. Това ставало, когато между рицарите избухвали спорове заради някой знак или символ. Херолдът се намесвал и решавал спора в съответствие с общоприетите правила и разпоредби. Но, естествено, той трябвало да притежава сериозни познания, за да може компетентно и убедително да докаже правотата на своето решение.
Немски гербове от 1485 г.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
