Ако се върнем в историята, ще видим че тя е твърде богата на героични прояви не само на мъжете, но и на жените на България. В ония тъмни времена жената освен, че е раждала и отглеждала децата си, тя е била и дясната ръка на борците за свобода – хайдутите.
Има и такива жени, които не са си стояли в къщи, а заедно с мъжете са излизали в гората, на хайдушките сборища. Техните имена се предават от поколение на поколение с обич и истински възторг – Сирма войвода, Бойка войвода, Боряна войвода, Рада войвода, Каймак Стойна, Тодорка, Грозданка.
В средата на 19 век се явява Румена войвода. Има нещо изключително в характера на тази жена, която на 22 години, в онова време на строг патриархален ред, оставя съпруг и 4-годишно дете, за да оглави в Осоговските планини хайдушка дружина.
Предполага се, че Румена е родена през 1829 г. в с. Гюешево, Кюстендилско. Още от малка тя била много палаво и щуро дете. Дядо ѝ Павле бил поборник. Когато започва Кримската война, събира чета и спасява селото от грабежите на турски войски, тръгнали на изток. Умира от раните си няколко дена след поражение на четата. В последните си часове заръчал на сина си Георги (бащата на Румена) никога да не скланя глава пред поробителите. Често Румена, която живеела в дядовата къща, идвала при баща си. На седем години била, когато, като донесла студена вода, поискала да стреля. И така, когато нейните връснички се учат да въртят вретеното и чакръка, тя привиквала към пушката…
В детските години обичайното място на Румена било в гората. Не се плашела нито от животни, нито от хората. След като навършила 12 години Румена се замомила. Имала чудната дарба да пее, а песента влизала право в сърцата на тия, които я слушат. Могла и с часове да играе хоро, без да усети умора. Борела се с овчарчета и козарчета и винаги ги надвивала. Но най-голямата ѝ страст си оставала стрелбата.
След като на 14 годишна възраст турците се опитали да я отвлекат, баща ѝ я омъжил набързо за 22-годишният Георги Шопо. Осем години живяла Румена с Георги, като денем копаела боба и картофите, а нощем мерила юнашките дрехи, препасвала силяха на дядо си. На осмата година Румена ражда дете – Андончо.
Георги често ходел по гурбет. Някакъв турчин хвърлил око на невястата и често я задявал. Веднъж като разбрал, че е сама, свърнал коня в двора ѝ, където намерил края си от ножа на коравата българка. Румена нямала друг избор, освен да хване гората. Зад Румена застават петнайсетина мустакати комити, двамина от които – бивши войводи. Първият четник бил Стоян Ковача.
За четири години от отрудена селска невяста Румена израства до воевода, народен закрилник, страшилище за насилниците. Но остава жена – магнетична, стройна, с хипнотичния си поглед.
Една нощ Румена влиза в родната си къща, облечена в хайдушките одежди и предлага на стреснатия си съпруг да я опрости и да се събере с жената на Стоян. Той отказва.
Следва още по-решително действие. В тъмна доба двамата със Стоян се изправят пред свещеника на Преколница с искане да ги венчае. Побратимството е вечно, кълне се отчето и отказва да изпълни обряда. Въпреки канона, Румена тайно ражда втората си рожба и я дава на своя родственица в Грамаждано да я кръсти и отгледа. Името на детето е Карамфил.
След предателство в четата, правят опит да убият Румена и Стоян. Нейния внук- Китан Андонов – по прякор Румата след години разказва: „Тя не е убита. Оттам заедно с байрактаря Стоян баба Румена се преселила в Румъния, в Букурещ. След години, около 1895г., Румена изпратила вест по един пътуващ българин на сина си Андон. Тя била вече доста стара, имала дъщеря от Стоян Ковача. Румена решила да повика сина си в Букурещ, където живеела доста богато. Но Андон не се съгласил, изглежда не повярвал напълно на думите на пратеника.“
Автор: Десислава Михалева
