Древните индийски богове имат многобройни паралели в култовете на други народи – ирански, гръцки, славянски. Например, божеството на бурята Парджаня съответства на древния славянски Перун, а богът на небето Варуна – на древногръцкия Уран. Много близо до Ведите е културата на Древен Иран. Както в Индия, така и в Иран се покланяли на бога Митра, по време на религиозни церемонии пиели „сома“ – свещена напитка, очевидно притежаваща наркотичен ефект.
Известни са 4 свещени индийски „Веди“: 1. Ригведа — «Веда на химните“; 2. „Яджурведа“ — „Веда на жертвените формули“; 3. „Самаведа“ — „Веда на песнопенията“; 4. „Атхарваведа“ — „Веда на заклинанията“.
Освен боговете, във „Ведите“ действат отрицателни персонажи от по-нисък ранг: асурите – главните противници на боговете, и ракшасите – главните противници на хората.
Индусите от епохата на „Ведите“ не разделяли природата на жива и нежива. Те вярвали, че са заобиколени от свят, в който са живи не само хората, животните, птиците, растенията, но и предметите – олтари, оръжия, домакински съдове, мехлеми и дори зарове.
Природните явления отъждествявали с определени божества: слънчевата светлина – с бога Сурия, вятърът – с бога Ваю. В същото време индо-арийците надарявали боговете си с напълно човешки страсти: любов, ревност, алчност.
Ясна йерархия в света на боговете не съществувала. Връзката между тях не е съвсем изяснена и точният брой богове не може да бъде установен. Най-често се казва, че те били 3 пъти по 11, тоест 33: 11 на небето, 11 между небето и земята и 11 на земята.
Често някой бог, прославян в един или друг химн като най-могъщ и незаменим, в друг химн се оказвал на заден план. Такава „бъркотия“ в света на боговете отразява неуредения социален живот на самите индийци, които все още нямали ясна вътрешна йерархия в своите племена.
Най-старият бог, според Ведите, е Дяус; наричали го още Бащата-Дяус. Дяус олицетворявал небето в различни форми: нощното небе е представено под формата на черен кон, украсен с бисери; бурното небе с гръмотевици – като ревящ и разярен бик. Съпругата на Диас била Притхви (Земята).
Варуна – създателят на света, първоначално заемал главното място във ведическия пантеон. Той живеел в дворец на небето, заобиколен от други богове. След това бил свален от Индра. Ведическите химни съдържат намеци, че Индра, сам сътворен от богове, убил баща си. В един химн боговете са обвинени, че напуснали бащата Варуна и отишли при сина Индра.
Индра е и най-войнственият бог във ведическия пантеон – цар на боговете, бог на гръмотевиците и дъждовете, надарен с безгранична сила и неразрушимо оръжие – мълния или „ваджра“. На Индра са посветени повечето химни в „Ригведа“. Те хвалят неговата физическа сила и военни подвизи.
Индра призовал на двубой и победил злия дракон Вритра, който „сковал“ водите. Водите били освободени, хаосът отстъпил на организиран световен ред.
Срещу царството на Индра се противопоставяли зли демони – асури и ракшаси. Когато Индра станал цар на боговете, успял да победи демоните.
Армията на Индра се състояла от марути – синове на друго божество, Рудра. В „Ригведа“ Рудра заема подчинено място, но неговият свиреп външен вид, мощните оръжия, особено лъкът и стрелите, заставяли другите божества да се отнасят към него с голямо уважение. Рудра бил не само войнствен бог, но и лечител. Той живеел в горите и планините, внушавал страх и наказвал хората за простъпките им.
Често Рудра се асоциира с ведическия бог на огъня Агни. Агни е един от главните ведийски богове. Той е роден от небесните води и летял над земята във вид на мълния. Можел да се ражда и от триенето на сухо дърво. Агни е щедър пазач на дома, дарява здраво потомство, служи като посредник между небето и земята и предава на боговете жертвоприношенията на хората.
В по-късните ведически текстове на преден план излиза Вишну, макар в „Ригведа“ ролята му все още да не е много ясна. За него е известно, че той прекосил цялото пространство с 3 крачки. Третата крачка го завела в света на боговете.
Една от най-красивите и обичани индийски богини била Ушас – богиня на утринната зора и дъщеря на небето. Всяка сутрин в образа на красива и вечно млада девойка тя идвала в сияещи одежди, за да изгони сестра си – Нощта, и да се появи в блестяща колесница, запрегната с огнени коне.
Според една древна традиция, потвърдена в иранските митове, след смъртта си човек преминава в подземното царство на мъртвите, където царувал богът Яма („Близнак“) – едно от най-старите ведически божества. Той е първият владетел на царството на хората – след което се превръща в цар на мъртвите и сам става въплъщение на смъртта, господар на подземния свят.
В по-късните митове функциите на главните ведическите богове са ясно разпределени. Варуна – богът на водата и пазител на правилните ритуали, изпълнявал основните магически и церемониални функции; той бил абсолютно необходим участник във всички ритуали. Аналогични функции имал огненият бог Агни.
Индра бил основното военно божество, а децата на Бащата-Дяус, братята-близнаци Ашвини, „отговаряли“ за снабдяването на небесните обитатели с различни материални богатства. Нали дори боговете имали нужда да се обличат, хранят и пируват.
