Древногръцкият историк Херодот твърди, че фараонът Хеопс построил най-голямата египетска пирамида с пари, получени от храмова проституция.
Първите проститутки в езическите храмове се появяват във Вавилония. Това била една от най-разпространените форми на поклонение пред Милита (наричана още Белита), богинята на природата и плодородието, покровителката на град Вавилон. Според Херодот нито едно вавилонско момиче нямало право да се разпорежда със своето бъдеще, без отначало да загуби девствеността си в храма на Милита, където се стичали чужденци. Освен това, според закона всяка вавилонянка трябвало да се появява поне веднъж в годината в този храм и да се отдаде на някой непознат за пари. Само на чужденци било позволено да правят секс с вавилонските жени, без значение дали са вече омъжени или все още девствени момичета.
Във Вавилон всяко момиче правело секс в чест на богинята Милита
След като си избирал храмовата проститутка, мъжът хвърлял в полата й няколко монети и казвал: „Обръщам се към богинята Милита!“ Дори сумата да била незначителна, жената нямала право да откаже парите, защото вече се смятали за свещени. След като платял, мъжът хващал жената за висящия край на колана и я влачел под сенките на кедрите, където извършвали сексуалното „жертвоприношение“. Преди срещата богинята „искала“ любовниците да се съблекат, да свалят обувки, шапки, кърпи и украшения, а главното: да изгорят нещо, например, ечемичена питка. След половия акт жената си отивала, а парите, платени от чужденеца за „любовта“, оставали в храма.
Скоро религиозната проституция във Вавилон достигнала такива размери, че за желаещите да се поклонят на Милита просто нямало достатъчно място в храма. Тогава по заповед на жреците набързо били сковани павилиони, но все пак мнозина били принудени да се усамотяват в горички и басейни наоколо. По време на тези „ритуали“ жените били в пълна безопасност – не биха могли да попречат нито ревнив съпруг, нито строг баща.
Култът към Милита се разпространил много бързо в цяла Западна Азия. Навсякъде били построени храмове на богинята, която в различни страни получила различни имена – Венера, Афродита, Анаис, Астарта, Урания.
Арменската Венера се наричала Анаис. В нейната чест бил построен огромен храм, около който се изпълнявали сексуални ритуали. Но на жените се разрешавало там да правят секс само с чужденци. После оставяли парите на олтара като жертва за богинята. Смятало се, че едно момиче, занимаващо се с храмова проституция, е по-лесно да си намери достоен съпруг – нали благодарността на Анаис й била гарантирана!
В Кипър, родината на Афродита, момичетата вечер се отдавали на моряците направо върху пясъка – а парите, получени по този начин, оставали за тяхната сватбена зестра. В храмовете на Пафос живеели групи храмови проститутки. Интересното е, че всяко дете, родено от тях, имало възможност да стане цар на страната.От Кипър свещената проституция бързо се разпространила по всички острови на Средиземно море, а оттам проникнала в Гърция и Италия. В храма на Афродита в Коринт служели повече от хиляда момичета.
Жрица на богинята Афродита, която прави ритуален секс в името на Афродита. Рисунка върху древногръцки съд за вино.
Навсякъде в древния Изток имало обичай да изпращат девойки, които достигали пубертета, в храмовете, за да бъдат дефлорирани. Но най-почтително към храмовите проститутки се отнасяли в Индия. В Южна Индия било задължително да се даде по една девойка от всяко семейство в храмовете с цел проституция. Само в Танжорския храм през 1004 г. имало над 400 такива проститутки. В специално определени храмови помещения те приемали членове на определени касти. Било им строго забранено да се отдават на представителите на долните касти. По време на ежедневните религиозни служби в храмовете и по улиците по време на шествия били длъжни да танцуват. Въобще, в Индия професията на храмова проститутка никога не се считала за срамна. Те постъпвали на служба при съответния идол от ранна възраст, като техният занаят се предавал по наследство – от майка на дъщеря. Ако по време на танц зрителят поисквал да се забавлява с някоя от тях, веднага можел да задоволи желанието си на умерена цена. Останалите жени продължавали да танцуват, сякаш нищо не се е случило.
В Траванкор всяка танцьорка била длъжна да се ожени за божеството, чиято роля, разбира се, изпълнявал жрец. Сетне булката трябвало да прави секс с всеки почитател на съответния идол. А вечерта танцувала на светлината на лампади пред статуята на божеството и възпявала секса като най-голямо удоволствие.
При древните инки съществувал интересен вид елитарна храмова проституция. Момичета от най-благородните семейства се изпращали в общежития, където тъчели и бродирали за нуждите на храмовете. Освен това, поддържали „свещения“ огън по време на лятното слънцестоене. Те били наричани „Деви на Слънцето“ и всички били считани за съпруги на главния владетел – Великия инка. Той си избирал измежду тях наложници или ги раздавал на своите велможи в знак на особено благоволение. Ако това не се случвало, девата на Слънцето оставала завинаги девствена. В случая, че я заловели с мъж, тогава нещастницата бивала закопана жива в земята, съблазнителят й – удушен, а селото, в което се бил родил – изравнено със земята.
Солон организирал първия публичен дом.
През 594 г. пр. Хр. Солон организирал в Атина първия държавен публичен дом, в който работели робини, купени с обществени средства. Хитрият законодател бил първият в Атина, който осъзнал какви баснословни печалби получават храмовете на Афродита от „божествената“ проституция и решил да попълни празната държавна хазна по този необичаен начин. Данъците, плащани от проститутките, съставлявали доста значителен дял от доходите на атинската държава.
Така на смяна на храмовата проституция дошла узаконената професионална проституция, която дори в някои уж „цивилизовани“ европейски страни съществува и до днес.
