Сутринта на 27 декември 1941 г. отряд британски кораби, съставен от крайцер, четири ескадрени миноносеца и два десантни кораба, наближил норвежкото пристанище Ваагс. На борда им се намирал 3-ти отряд командоси под командването на подполковник Дж. Ф. Дърнфорд-Слейтър. Целта била норвежки завод за рибено масло (от него се прави глицерин, който се използва при производството на експлозиви).
В резултат на 6-часовата битка заводът бил взривен и изгорен, няколко кораба с обща водоизместимост 15 000 тона – потопени, опожарени пристанищният док и складове. Немският гарнизон бил напълно смазан, британците взели повече от 100 пленници. Освен това, 70 норвежци, които изразили желание да служат в кралската армия, отплавали за Великобритания заедно с десанта. Загубите били поносими: 19 загинали и 57 ранени.
Рейдът във Ваагс оказал силна подкрепа за британската пропаганда в хода на информационната война – командосите били придружавани от неколцина фоторепортери и оператори. Въз основа на техните материали скоро бил монтиран пълнометражен документален филм, който дълго време бил показван в целия „свободен свят“.
Един от героите в нападението бил заместник-командирът на 3-ти отряд командоси майор Джек Чърчил. Той станал известен с факта, че в Маалея предвождал войниците си в атака, като размахвал старинен шотландски меч – „бродсуорд”.
Трябва да се каже, че този и други набези на британските командоси изиграли важна роля за заблуда на хитлеристите – до 1944 г. германците сериозно се опасявали, че именно Норвегия ще бъде мястото за отваряне на Втория фронт. Затова на Скандинавския полуостров до самия край на войната били разположени мощни немски брегови батареи, които биха били много ценни против американците и британците в Нормандия на 6 юни 1944 г. – датата на големия десант; а освен това през 1944 г. окупационните германски сили в Норвегия били подсилени до 370 000 души…
През февруари 1941 г. три отряда на командосите (7-ми, 8-ми и 11-ти шотландски) под командването на полковник Робърт Е. Лейкок поели от Южна Африка през Кейптаун за Египет. Формацията, подсилена с още части, била наречена на името на командира си Layforce (съкратено от „Съединението на Лейкок“) и достигнала 2000 души.
През април 1941 г. подразделението „Лейфорс“ получило задача да нападне либийското пристанище Бардия. През нощта на 19 срещу 20 април отряд А след дълго блуждаене покрай брега на Киренайка слязъл на място, доста отдалечено от местоназначението. Въпреки това, британците влезли в битка с врага, разгромили италианските сили срещу тях, унищожили крайбрежна батерия от четири 120-мм оръдия и изгорили няколко склада. Но при отстъплението си загубили 70 души, които били пленени.
На 8 май отряд С бил изпратен да укрепи кипърския гарнизон, а останалите се прехвърлили на Крит. На 27 май командосите пристигнали на острова, където влезли в тежки сражения с германски парашутен десант. След седмица на кървави битки английските сили били напълно разбити и изхвърлени от острова. Отрядите на командосите прикривали евакуацията на своите войски и загубили почти целия си личен състав – от 800 души едва 200 стигнали до Египет.
През юли отряд Б атакувал успешно Тобрук – основната италианска крепост в Либия.
Обаче загубите по време на всички тези операции се оказали толкова тежки, че отрядите на командосите на практика загубили бойните си способности. Когато Чърчил разбрал с какво разточителство използвали неговите елитни части, изпаднал в истинска ярост: „Командосите в Близкия изток са използвани неправилно. Това са твърде ценни войски, за да бъдат похарчени толкова безсмислено“.
Но намирането на квалифицирани кадри за формирани на нови звена командоси се оказало много трудно. Успели да създадат 5 взвода.
През ноември 1941 г. на шотландците от 3-ти взвод била поставена задачата да се промъкнат в дълбокия тил на Африканския корпус на германците и да извършат терористична атака срещу неговия командир генерал Ервин Ромел. Лично полковник Лейкок поел ръководството на операцията, която получила кодово име „Флипер“.
На 15 ноември на борда на две подводници диверсионната група се отправила към град Беда-Литория, където според разузнавателните данни се намирал щабът на Ромел. Десантирането на командосите трябвало да съвпадне с парашутен десант на 2-ри взвод и с началото на общото настъпление на британските сухопътни сили.
Но англичаните не успели да стоварят морския десант в зададения район, затова 17 диверсанти, водени от подполковник Джефри Киз, извършили марш-наскок през пустинята до село Сиди Рафа – там според разузнаването се бил преместил германският щаб.
В бурна и дъждовна нощ английската група обкръжила сградата, където трябвало да се намира щабът на Ромел, и започнала атака. По време на последвалата престрелка бил убит подполковник Киз, а хората му започнали да се оттеглят към мястото за срещата с подводницата, която трябвало да ги изтегли. Но буря й попречила да се приближи до брега, а командосите били преследвани от германска моторизирана група: наложило се британците да се разпръснат и да се спасяват поединично. В резултат на това почти всички участници в операцията били убити или заловени – само полковник Лейкок и един сержант успели да се спасят след 40-дневно скитане из пустинята.
Оказало се, че операцията била обречена на провал още от самото начало: Ромел не се намирал в нито едно от населените места, посочени от разузнавателната служба. Той бил на фронтовата линия, като подготвял войските за отблъскване на британската офанзива.
Подполковник Киз, който загинал в битката, бил посмъртно награден с кръста „Виктория“ – и станал първият британски командос, който получил тази най-висока военна награда.
