От древни време в индуизма се практикувал обичаят „сати“ – убиване на вдовицата на починал мъж, чрез изгаряне. Този ритуал съществува в две разновидности: изгаряне заедно с починалия съпруг – това се нарича „саха-ма-рана“ (съвместна смърт), и изгаряне само на вдовицата – „ану-ма-рана“.
След като извърши ритуално измиване, вдовицата облича най-хубавите си дрехи, разпуска косата си и отива до брега на река или езеро – традиционно място за извършване на сати. Тя се съпровожда от роднини, които я обкръжават и вървят заедно с нея. При кладата жената снема всичките си украшения и ги раздава на своите близки. Те я угощават със захаросани плодове и й предават устни съобщения за починалите им роднини. Жрецът бързо произнася траурни мантри и я напръсква със свещена вода от Ганг. Вдовицата се изкачва върху кладата, сяда от лявата страна на мъртвия си съпруг и поставя главата му в скута си. Някой от роднините запалва кладата. За да не избяга, жената предварително е прикована с железни вериги към дървените трупи. Ако това не е сторено, браминът я удря с тежка тояга по главата в случай, че тя, обезумяла от болка, скача от огъня. Често преди изгарянето й дават наркотична напитка, за да се притъпят болките.
Английската колониална администрация в миналото се опитвала да премахне този жесток обичай. Най-голям успех в борбата срещу него постигнал професор Уилсън през ХVІІІ в., който успял да разобличи брамините във фалшификация на древните текстове на свещените книги на индуизма – Ведите. Най-добър санскритолог на своето време, професорът дълги години се ровил в древните ръкописи и преписи -и се убедил, че никъде в химните на Ведите няма предписано такова задължение за вдовиците. Уилсън изучавал старателно текстовете на Ведите и различните им тълкувания, като накрая стигнал до първоизвора: свещената книга „Ригведа“ повелява на брамина, преди запалването на кладата, да положи вдовицата в непосредствена близост до трупа на съпруга й – а след извършването на определени обреди да я отведе извън кладата и да изпее на висок глас следния стих от „Грихя-сутра“: „Стани, о, жено! Върни се в света на живите. Щом заспиш до трупа, се събуди отново. Достатъчно си била вярна жена на онзи, който те направи майка на децата ти“.
Но какво се случило и защо изгаряли вдовиците? Оказало, че е подменена една буква. В свещените погребални песни се казва: „Майки, влезте в олтара!“ Брамините хитро променили само една-единствена буква: вместо „агри“ (олтар), те написали „агни“ (огън). Така се оказало, че Ведите предписват на вдовиците да влязат не в олтара – а в огъня.
Ала защо брамините предприели такава хитрост? Причината се оказала твърде елементарна и добре позната, откак свят-светува: имуществото на вдовиците преминавало в собственост на храма в дадения район. Тоест – в собственост на самите брамини. Затова и те променили думата „олтар“ в „огън“, чрез промяната на една-единствена буква, която се превърнала в буква на смъртта.
Правителството на Индия преследва строго този дивашки обичай – но и до ден-днешен той се практикува на отделни места, въпреки суровите наказания за организаторите. Най-трудното нещо е да се изкорени една традиция, независимо от това, че е създадена с лъжа и измама.
