През Средновековието в Германия и Англия било разпространено „абсолютно сигурно“ средство против магьосническите проклятия и заклинания. Това били „гърнетата на Белармино“ или, както още ги наричали – „бутилките на вещиците“.
Защо тези тайнствени амулети били наречени отначало в чест на онези, срещу които всъщност били призвани да защитават домовете и хората?
Първоначално в Англия и германските княжества (XIV-XV в.), „бутилките на вещиците“ били дело на… самите „вещици“. Тези жени, които обикновено били лечителки, пълнели шишетата със спиртни настойки от билки и лечебни растения и ги продавали на клиентите. Смятало се, че изпаренията от бутилките, които традиционно били слагани близко до огнището, могат да защитят хората от различни заболявания. Като отчитаме, че „вещиците“ от онези времена активно използвали настойки от чесън, тогава е напълно възможно техните миниатюрни бутилки наистина да са помагали, най-малкото срещу простудни заболявания.
Но по-късно, през XVI-XVII в., тези амулети, които понякога се носели на верижка и лечителките вдъхвали изпаренията им, общувайки с пациентите, започнали да се възприемат като символи на мрачни сили.
Особено активно срещу тях се изказвал кардинал Роберто Белармино (1542-1621г.). Кардиналът решил да изследва съдържанието на амулетите – и в резултат починал от скоротечна треска, предшествана от слепота и глухота. Смъртта на кардинал Белармино била сметната за категорично доказателство, че „бутилките на вещиците“ са създадени, за да сеят болести и смърт.
Обаче, веднага след погребението на Белармино, тези амулети получили съвсем различно значение и ново название. Те били наречени „бутилките на Белармино“ и започнали да ги произвеждат в манастирите – но, разбира се, вече с противоположно значение: против уроки и „черна магия“. Също така, за по-голяма ефективност, често ги украсявали с лика на Херман Бартман. Според една версия, това бил знахар от Кьолн, чието лице, изрисувано върху бутилката, предпазвало от заклинанията на „вещиците“. Било строго забранено, под страх от смърт, да се отварят и да се изследва съдържанието им.
Чак през XIX век, самоуки учени и изследователи започнали да предприемат опити да отворят „бутилките на вещиците“. За трима от тях се знае със сигурност, че са умрели от преждевременна смърт, по същия начин, както починал кардинал Белармино. След това изследванията били прекратени чак до 2004г. Тогава учени от Лондонския университет изследвали съдържанието на една „бутилка на Белармино“ от Гринуич. Установили, че тя съдържа: човешка урина, кръв, сяра, 12 железни гвоздеи, 8 медни игли, косми, изсъхнала част от човешко сърце, пробита със странен пирон, и 10 обрезки от човешки нокти.
Историците, изследващи средновековните „магии“, пояснили, че „вещиците“ варили тази смес в човешка урина, защото вярвали, че тя усилва агресивните свойства на острите предмети (игли, гвоздеи), на които се възлагала ролята да нанесат „психически удар“ върху нарочения човек.
За своя изненада, британските изследователи установили, че създател на „белармината“ бил богат човек. В урината му бил открит котинин – вещество, производно на никотина. Т.е., човекът бил пушач – а това през ХVІІ век означавало, че е богат, тъй като бедните не можели да си позволят това удоволствие. А гвоздеят, с който бил пробит фрагментът от човешко сърце, се оказало, че е изкован от желязо с висока чистота, произведено по карбонилен метод – непознат в онази епоха.
Освен урината, в амулета имало и друга течна субстанция – кръв, която не била човешка, съдържала ванадиеви йони и напомняла кръвта на морските животни асцидии, но все пак се различавала от нея. Как всичко това се озовало в „бутилката на вещицата“, си остава загадка.
Но още по-голяма мистерия е, че 10 години по-късно – през 2014 г., същата кръвна субстанция била открита в една белармина далеч от Англия – в САЩ, при археологически разкопки в Ню Арк, щата Ню Джърси. Все още няма хипотеза, която да обяснява тези странности и съвпадения.
До ден-днешен изображението на брадатия мъж, което се поставяло някога върху белармините, украсява знамето на немския град Фрехен. Веднъж на 5 години там се провежда панаир с участието на днешните майстори, които създават „бутилки на вещици“.
Впрочем, сегашните белармини са лишени от мистичния ореол, който ги обкръжавал в миналото. Днес туристите ги купуват като обикновени сувенири.
