Историята познава много имена на велики жени. Сред тях не на последно място е Артемизия от Кария, която живяла през V век пр. Хр.
Кария е исторически район, който обхваща югозападния бряг на Мала Азия. Той бил обитаван от карийци, хетейци и гърци. По времето на Артемизия гърците заемали господстващо положение там, благодарение на високо развитата си култура. През втората половина на VI в. пр. Хр. Кария била под властта на Персия, затова карийските царе се подчинявали на персийския шах.
По това време столица на Кария бил град Халикарнас. Сега на това място е турският курорт Бодрум, на 300 км западно от Анталия. Именно в това топло, чудно място се родило момиченце, наречено Артемизия. Нейният баща бил сатрапът Лигдамид, а майка й била родена на остров Крит. Тогава думата „сатрап“ означавала просто чиновническа длъжност.
Всичкo това знаем от древногръцкия историк Херодот (484 г. пр. Хр. – 425 г. пр. Хр.). На практика той бил съвременник на това далечно легендарно време и затова може да се смята за обективен в излагането на фактите. По отношение на самата Артемизия е благосклонен, независимо, че тя се сражавала на страната на персите срещу гърците; явно това е поради обстоятелството, че двамата са съграждани. Самият Херодот също е роден в Халикарнас, в богато семейство. Затова той описва неща, които са му близки по дух.
С времето Артемизия станала владетелка на Кария – фактически царица, тъй като нейната власт се ограничавала само от властта на персийския шах.
Артемизия била съюзник на Ксеркс по време на втория персийски поход срещу Гърция. Тя се показала като талантлив флотоводец по време на морската битка в пролива Саламин през септември 480 г. пр. Хр. Нейните военни умения, лична храброст и интелект предизвикали възхищението на Ксеркс. Той изпитвал нейното силно влияние и се вслушвал в съветите й.
Самата Артемизия смятала себе си за гъркиня. В същото време без колебание поддържала персите в техния поход срещу Гърция. Довела със себе си 5 бойни кораба, които били смятани за едни от най-добрите в персийския флот.
Преди знаменитото сражение при Саламин, тя заедно с други военачалници пристигнала на военен съвет при Ксеркс. На него всички изразили единодушно мнение, че трябва да водят морска битка срещу гърците. Само Артемизия се обявила против тази битка. Тя се аргументирала с факта, че гръцките кораби били по-леки и маневрени от тежките и мудни персийски плавателни съдове. Освен това, гърците имали опитни флотоводци, тъй като в продължение на много векове живеели близо до морето. А персите били народ на сушата и тяхната сила била на земята, а не във водата.
Ксеркс изслушал с уважение и внимание мнението на царицата, но все пак решил да не възразява на мнозинството и дал заповед за започване на морска битка. Сражението завършило с пълното поражение на персийския флот. Пострадали и корабите на Артемизия.
Херодот пише, че корабът, на който се намирала царицата, се озовал в критична ситуация. Той бил обкръжен от гръцки галери и владетелката на Кария заповядала бягство. Но на пътя й изникнал един от персийските кораби. Тогава Артемизия заповядала да бъде ударен с тарана. Персийският кораб се разцепил на две и потънал, а Артемизия и екипажът й избягали.
Морската битка била наблюдавана от Ксеркс от висок хълм. Според Херодот персийският шах смятал, че неговата подчинена царица била ударила гръцки кораб. Трудно е обаче да се повярва в това, тъй като гръцките и персийските кораби се различавали твърде много един от друг. Освен това, близо до царя стояли неговите помощници, които също внимателно наблюдавали хода на битката. Както и да е, таранът срещу персийския кораб се разминал на Артемизия.
Нейната находчивост и кураж по време на сражението предизвикали възхищението на Ксеркс. Той казал на своите военачалници, отново според Херодот: „Моите мъже станаха жени – а жените мъже“. След това авторитетът на смелата царица се издигнал още по-високо. Тя посъветвала персийския цар да се върне в Персия. Той я послушал, а с армията оставил военачалника Мардоний.
Ксеркс си тръгнал, но преди това предложил на Артемизия да отиде в град Ефес (западното крайбрежие на Мала Азия) и да се погрижи за възпитанието на неговите незаконни синове. В замяна й обещал благоприятни политически условия за земите, притежавани от царицата. Тя се съгласила и прекарала няколко години в Ефес…
По-нататъшната съдба на царицата на Кария е неизвестна, но има легенда, която разказва за смъртта на тази удивителна жена. Тя ни е предадена от византийския богослов и патриарх на Константинопол Фотий (820-896), 1300 години след смъртта на царицата.
Фотий разказва, че докато живеела в Ефес, Артемизия се влюбила в мъж от Абидос на име Дардан. Но той не й отвърнал с взаимност и за наказание тя го ослепила, докато спял. Любовта й след това обаче станала още по-силна и кралицата, изтерзана от копнеж, се хвърлила от скалата Лефкада в Егейско море. Така загинала и тялото й било погребано близо до мястото на смъртта. Но споменът за нея останал във вековете.
Днес името „Артемис“ носи съвременен ирански ескадрен миноносец – в чест на тази жена, живяла преди 2500 години.
През 2014 г. се състоя премиерата на продължението на прочутия филм „300“, под заглавие: „300: възходът на една империя“ – в който ролята на Артемизия изигра френската актриса Ева Грин.
