background img
юли 27, 2019
281 Views

Пламъци в залива Чесме

Автор:

След началото на поредната Руско-турска война през ХVІІІ век Русия изпратила в 1770 г. две ескадри от Балтийско в Средиземно море, за да отклони вниманието на турците от Азовската флотилия, която се състояла само от 6 линейни кораба.

Двете ескадри – на адмирал Григорий Спиридов и английският съветник контра-адмирал Джон Елфинстон, били обединени под общото командване на граф Алексей Орлов. Те открили турския флот в залива Чесме на западния бряг на Турция.

Руската флота се състояла от 9 линейни кораба, 3 фрегати, бомбардирския кораб „Гром”, 17 помощни и транспортни съда.

Иван Айвазовски: “Че́сменски бой”. Снимка: Уикипедия

Турците разполагали с 16 линейни кораба, сред тях 84-оръдейният “Буржу Зафер” и 60-оръдейният “Родос”, 6 фрегати, 6 шебека, 13 галери и 32 малки плавателни съда. Корабите били закотвени в пролива Хиос на разстояние около 800 метра от брега, построени в две линии във форма на полумесец с по 10 и 6 линейни кораба.  Още самият им строй предизвиква съмнения у историците дали корабите от втората въобще са могли да стрелят през свободните пространства в първата.

На 5 юли 1770 г., след уточняване на плана за действие, руският флот вдигнал всички платна и се приближил до южния край на турската линия. Турците открили огън в 11.30 ч. от разстояние около 550 метра.

Руските кораби не отговаряли, докато не наближили врага за близък бой на разстояние 170 метра в 12.00 ч. Три от тях не успели да направят правилно маневрата: „Европа” пропуснала мястото си, била повредена и принудена да завие и напусне строя. Линейният кораб „Три Святители“ по погрешка бил атакуван от „Три Йерарха“, а „Свети Януарий“ бил принуден да се развърне, преди още да влезе в общия строй.

Излизането на „Европа” от строя изкарало напред линейния кораб „Свети Евстафий“. Върху него се съсредоточил огънят на три турски линейни кораба (включително на флагмана на османската флота “Бурджу Зафер” под командването на Хасан паша).

„Свети Евстафий” започнал абордаж на турския флагман, преди руснаците да забележат, че там има пожар. След като горящата главна мачта на „Бурджу Зафер“ паднала върху палубата на руския кораб, той се взривил. Около 15 минути по-късно хвръкнал във въздуха и „Бурджу Зафер“.

Адмирал Спиридов и граф Фьодор Орлов (син на руския командващ) напуснали „Свети Евстафий“ още преди абордажа. Спиридов продължил командването от борда на „Три Святители“.

Художник: Якоб Филип Хакерт. “Епизод на морска битка”. Картината изобразява експлозията на турския кораб. Снимка: Уикипедия

Към 14.00 ч. турците отрязали котвите и се оттеглили в залива Чесме под прикритието на бреговите батареи. Там се построили в две линии по 8 и 7 линейни кораба, останалите заели позиция между тези линии и брега. Но първата линия пречела на втората да обстрелва руснаците, а твърде тесния боен строй на турците опростявал задачата на руската артилерия – така пожарите се разпространявали от горящите отломки на взривените кораби.

Целия ден на 6 юли руските кораби обстрелвали турския флот и бреговите позиции. В същото време руснаците превърнали 4 помощни кораба в брандери (запалителни кораби, натъпкани със смола и барут). В 17.00 ч. бомбардирският кораб (предназначен главно за борба срещу брегова артилерия) „Гром“ хвърлил котва пред входа на залива Чесме и започнал да обстрелва турските кораби. Към 0.30 ч. към него се присъединил линейният кораб „Европа“, а в 01.00 часа и линейният „Ростислав“, зад който плавали брандерите.

„Европа“, „Ростислав“ и „Не тронь меня“ („Не ме докосвай“, наречен така по известната библейска фраза) формирали линия от север на юг и влезли в битка с турски кораби, „Саратов“ стоял в резерв, а „Гром“ и фрегатата „Африка“ атакували батареите по западния бряг на залива.

Малко след полунощ под общия огън на „Гром“ и „Не тронь меня“ един от турските линейни кораби експлодирал поради преминаването на пламъците от горящите платна към барутния погреб. Пожарът бързо се разпространил към другите кораби в залива.

След като в 02.00 ч. се взривил още един турски кораб, руснаците прекратили огъня и в залива влезли брандерите. Два от тях са под командването на руския капитан Гагарин и англичанина Дъгдейл били потопени от турските оръдия. Друг брандер под командването на капитана-англичанин Макензи закачил вече горящ турски кораб, а четвъртият, командван от капитан Д. Илин – 84-оръдеен линеен кораб. Илин подпалил брандера, а сам заедно с моряците си го напуснал с лодка. Корабът експлодирал и подпалил повечето от останалите вражески съдове. До 02.30 ч. се взривили още 3 от тях. Целият Чесменски залив бил озарен от пламъците на горящи турски кораби.

Чесменската колона в Екатерининския парк. Снимка: Уикипедия

Около 04.00 часа руснаците изпратили лодки, за да спасят два големи вражески кораба, които още не били подпалени, но успели да откарат само един – 60-оръдейния „Родос“.

От 04.00 до 05.30 ч. се взривили шест турски линейни кораба, а в 07.00 ч. едновременно експлодирали още четири.

Към 08.00 часа битката в залива Чесме приключила.

След битката при Чесме руският флот успял сериозно да разстрои комуникациите на турците в Егейско море и да блокира Дарданелите.

Всичко това изиграло важна роля при сключването на Кючук-Кайнарджанския мирен договор. Според него Русия получила официално правото да покровителства християните в Османската империя.

По нареждане на императрица Екатерина Велика за прослава на победата била създадена мемориална Чесменска зала в Петерхофския дворец, били построени Чесменският дворец и Чесменската църква „Свети Йоан Предтеча“ в Санкт-Петербург.

Днес една от трите бели ивици върху синята яка на руските моряци символизира победата в Чесменското сражение (другите две – победите при Гангут и Синоп).

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title