Когато Юлий Цезар поема управлението на провинциите си през 58 г. пр. Хр., Римската република вече е държава с огромна външна сила и дълбока вътрешна слабост. Почти половин век граждански конфликти е разклатил старите институции. Марий и Сула вече са показали, че легионите могат да бъдат по-верни на своя пълководец, отколкото на Сената. В тази среда се ражда Първият триумвират – неофициален съюз между Помпей Велики, богатия Крас и самия Цезар.
Цезар току-що е бил консул, но политическата му кариера го е оставила с огромни дългове и много врагове. Той се нуждае от война, плячка, слава и армия, която да му бъде лично предана. Затова получава управлението на Цизалпийска Галия, Илирия и Трансалпийска Галия за необичайно дълъг срок от пет години. Под негово командване застават четири ветерани легиона – VII, VIII, IX и X. Това е силата, от която има нужда. Остава само да се появи поводът.
Този повод идва от хелветите – келтско племе, което планира масова миграция. За Рим подобно движение на народи не е просто местен проблем. Споменът за кимврите и тевтоните, които някога са заплашили самото съществуване на републиката, е още жив. Цезар представя себе си като защитник на съюзниците на Рим, но в действителност получава много повече: законно оправдание да навлезе дълбоко в Галия и да започне война, която ще промени историята на Европа.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
