Чарли Чаплин, който разсмиваше милиони хора по света като безмълвният „малък скитник“, е имал тежък и изпълнен с множество обрати живот. Роден е в Лондон на 16 Април 1889г. като Чарлз Спенсър Чаплин. Родителите му се развеждат докато е още малък и баща му оставя грижите за семейството изцяло на майка му Хана. Тя е най-яркият белег в детството на Чарли – бивша актриса, тя работи като шивачка и едва изкарва достатъчно пари, за да се грижи за Чарли и по-големият му полубрат Сидни.
Хана заема основна роля в живота на Чарли и той отдава голяма част от успеха си именно на нея. За съжаление психическото й здраве започва да се влошава и не след дълго влиза в дом за психично болни. Чарли и Сидни са изпратени в сиропиталище, но два месеца по-късно майка им е изписана и семейството отново се събира. След години отново е приета за 8 месеца, през които Чарли Чаплин живее с баща си и неговата любовница.
Първи стъпки в шоубизнеса
Сидни първи напуска дома, като отива да работи на кораб, а по-късно и на сцената, отваряйки вратата за Чарли, който върви по неговите стъпки. Младият Чарли Чаплин се чувства по-самотен от всякога, но късметът му се усмихва и едва 9-годишен тръгва на турне със сценичен екип, където за първи път вкусва от живота на сцената. Там се запознава и с младия Стан Лаурел.
Три години по-късно бащата на Чаплин умира от цироза доста млад. Още хлапак, едва на 14 години Чарли трябва отново да се сбогува с майка си, която за втори път постъпва за лечение в дома за психично болни. По това време брат му е извън града и Чарли преживява както може, за да не го върнат в сиропиталището. Със завръщането на брат му и късметът му тръгва нагоре. Печели роля в пиеса, която събира положителни рецензии, а по-късно същата година играе ролята на Били в сценичната адаптация на „Шерлок Холмс“, която също е приета много добре. На следващата година Хана отново е пусната и за 16-годишният тийнейджър всичко изглежда се развива чудесно. За нещастие здравето й отново се влошава и този път е затворена за цели 7 години.
Трупата на Карно и първи стъпки в киното
Чарли Чаплин продължава актьорската си кариера. Брат му е включен в трупата на Фред Карно и отново му проправя път. На следващата година и Чарли се включва в трупата заедно със Стан Лаурел. В следващите 4 години Чарли два пъти тръгва на турне из САЩ с трупата, като вторият път решава да остане там. На следващата година напуска Карно и отива да работи в студио Кийстоун за един от пионерите на нямото кино – Мак Сенет. Това е повратен момент както в живота, така и в кариерата му.
Ражда се образът на скитника
Темпото в Холивуд през онези години изглежда невъзможно по днешните стандарти. Само в рамките на два месеца Чарли Чаплин участва във филмите: „Making a Living“, „Kid Auto Races“, „Mabel’s Strange Predicament“, „Between Showers“, „A Film Johnnie“, „Tango Tangles“, „His Favourite Pastime“, „Cruel, Cruel Love“. Въпреки че започва работа в Кийстоун като обикновен актьор, с представянето на неговия герой той бързо се превръща в голяма звезда. На 25-годишна възраст той режисира първия си филм – „20 минути любов“ (Twenty Minutes of Love).
През Ноември същата година Чарли Чаплин напуска студиото и подписва договор с филмовата компания Есеней. Този път Сидни следва стъпките на брат си и малко преди това отива да работи в Кийстоун.
През Февруари 1915г. започва работата си в Есеней, като този път има по-голям контрол върху филмите си. Това обаче не било достатъчно и все още между него и шефовете имало креативни различия. Тогава идва и поредният важен момент в живота му – запознава се с Една Първайънс. Тя ще бъде основна фигура в много от следващите му филми, а между двамата дори прехвърчат и любовни искри. В Есеней Чаплин сътворява много от класическите късометражни филми, с които е запомнен най-добре – „His New Job“, „A Jitney Elopement“, „The Tramp“, „A Night in the Show“ и „The Immigrant“.
Година по-късно Чаплин отново сменя компаниите и отива в Мючуъл, където продължава с още от най-известните си филми – „The Floorwalker“, „The Vagabond“, „The Pawnshop“, „Behind the Screen“ и „The Rink“. Претърпява голямо развитие както в личен, така и в професионален план. Наема Хенри Бергман, който участва в много от филмите му, а Том Харингтън назначава за личен асистент, който остава такъв в продължение на десетки години. Ерик Кембъл пък е „вежливият великан“, който на екрана е смъртния враг на Чарли, а в личен план двамата стават добри приятели.
С желанието да има пълен контрол върху филмите си, Чарли Чаплин започва да изгражда свое студио през есента на 1917г. а през това време подписва с Фърст Нешънъл. За първи път Чаплин притежава пълната свобода, за която мечтае. За съжаление тогава Ерик Кембъл загива при автомобилна катастрофа и това се отразява значително върху стила на Чарли, като филмите му започват да се центрират повече върху самия него. Докато работи за Фърст Нешънъл, той създава още няколко от вечните си класики – „A Dog’s Life“, „Shoulder Arms“ и „The Bond“. През 1918г. пък се жени за Милдред Харис. В личния си живот Чарли често се задява с някоя млада жена, после се жени за нея, губи интерес и следва тежък развод, който се отразявал и на професионалната му кариера.
Чарли Чаплин – патос и комедия
1919г. е година, в която се случват много значими събития в живота на Чарли Чаплин. Тогава излиза един от най-известните му късометражни филми – „Sunnyside“. В него той демонстрира смесица между патос и комедия. Малко по малко Чаплин превръща Малкия скитник в по-балансиран и зрял герой. Тогава се случва една от големите трагедии в живота му – Милдред ражда първото им дете, но то е силно деформирано и умира след три дни. Чарли Чаплин търси утеха в работата си, отчуждавайки се от жена си. Същата година заедно с най-добрия си приятел Дъглас Феърбанкс, неговата съпруга и легендата Мери Пикфорд създават Юнайтед Артистс в опит да попречат на големите студиа да монополизират и контролират филмовата продукция.
В края на годината излиза филма „A Day’s Pleasure“, който разказва за щастливо семейство, опитващо се да прекара спокоен ден на плажа – доста иронично, имайки предвид личния живот на Чарли по това време. Тогава се задава нещо ново на хоризонта – Чарли Чаплин започва продукцията по „Хлапето“ (The Kid).
Хлапето
„Хлапето“ е първият пълнометражен филм на Чарли Чаплин. Той е нещо ново и невиждано за онези времена и прави Чаплин жива легенда. Продукцията отнема повече от година и се оказва изключителен успех, не само финансово, но и професионално.
В продължение на година Чарли работи по „Хлапето“, а перфекционизма му изисква все повече и повече време за усъвършенстване на филмите му. По това време двамата с Милдред се разделят, а разводът им е един от най-тежките в Холивуд по онова време. В тунела най-после проблясва светлина, когато „Хлапето“ е завършен и разбива всички класации през 1921г. Чарли е изморен от обратите в живота си и решава да си вземе почивка. Отива на ваканция в Европа, където го посрещат по-бурно, отколкото някога си е представял. Там отново получава тежки новини, този път за смъртта на първата си любов – Хети Кели. В Лондон създава няколко приятелства, които му остават за цял живот. Запознава се с известният автор Хърбърт Уелс. Накрая със Сидни решават да заведат майка си в САЩ, където тя прекарва остатъка от живота си под най-добрите медицински грижи.
Завръщайки се в Америка, Чарли Чаплин бързо прави следващия си филм, „The Idle Class“ и започва работа по поредния – „Payday“. Тогава се запознава с европейската актриса Пола Негри и двамата имат връзка в продължение на година. Следва историята на избягал затворник в „The Pilgrim“ и първият му драматичен филм „A Woman of Paris“, който дава старт на кариерата на Една Първайънс. До сега зрителите са свързвали името на Чарли Чаплин само с комедията и не са очаквали нещо по-сериозно. Филмът е добър, но за съжаление не постига успех, превръщайки се в първия провал на Чаплин.
Треска за злато
Следващият му филм компенсира за провала му. „Треска за злато“ (Gold Rush) разказва за Малкия скитник, който отива да търси злато в Аляска и за негов късмет не само става богат, но и намира любовта. Филмът е както трогателен, така и смешен и в него Чаплин изпълнява едни от най-известните си сцени. В началото на продукцията Чарли се жени за главната актриса Лита Грей, която забременява и се налага да бъде заместена от Джорджия Хейл.
Лита е само на 16 и Чарли Чаплин се притеснява за нея, чувствайки вина за смъртта на първото си дете. За щастие всичко е наред и през 1925г. се ражда сина му – Чарлз Спенсър Чаплин-младши. Чаплин има колебания относно името, страхувайки се че така ще живее в сянката на баща си, но в крайна сметка Лита го убеждава. В същата година „Треска за злато“ постига голям успех и някои дори го определят като най-доброто му постижение. Иронично тогава се ражда и Уна О’Нийл, която след години ще стане важна част от живота на Чаплин.
На следващата година Чарли започва работа по „Циркът“ (The Circus), който не може да се сравнява с „Треска за злато“, но все пак сам по себе си е добър филм.
Разводът
Въпреки появата на втория им син, Сидни, през 1926г. Чарли и Лита се разделят – разводът е тежък и е отразяван от медиите. Той отказва да обсъжда брака си с Лита, но тя пише мемоари. Разводът приключва на следващата година с рекордно споразумение от 825 000 долара. От стресът косата на Чарли Чаплин побелява. Въпреки това през 1928г. излиза филма „Циркът“ и Чарли получава специална награда Оскар за работата си като режисьор, актьор и продуцент. За пореден път щастието му е помрачено, когато майка му умира, но дори в мъката си продължава работата по следващия си филм.
Краят на Скитника
През 1931г. излиза „Светлините на града“ (Citi Lights). Това е първият озвучен филм на Чарли Чаплин. Макар да композира музика към филма и да използва звукови ефекти, във филма няма реплики. С това той рискува много, тъй като озвучените филми вече били нещо нормално. За щастие филмът се оказва голям успех и е смятан за един от най-добрите му.
След „Светлините на града“ Чаплин предприема неочаквана ваканция. Всъщност той често си вземал почивки от работата, но за първи път в продължение на две години не прави нито един филм. За този период разказва подробно в автобиографията си – описва пътуванията си и как едва не бил убит в Япония. Най-важното от тези две години е запознанството му с Полет Годар през 1932г. Тя участва в следващия му филм, който се оказва и последен за Скитника.
Следва филма „Модерни времена“ (Modern Times), след който Чаплин и Годар се женят тайно докато са на почивка в Ориента. Когато се завръща, Чарли Чаплин започва работа по най-дръзката си комедия до тогава – „Великият диктатор“ (The Great Dictator), в който осмива Адолф Хитлер. Филмът е първият филм с реплики на Чаплин и става световна сензация на премиерата си през 1940г. Мнозина бъркат героя на еврейския бръснар със Скитника, но Чаплин казва, че са различни персонажи.
Разследван
В същата година, когато работи по „Великият диктатор“ Чаплин е разследван от Щатската комисия за разследване на антиамерикански дейности. На пръв поглед за това нямало причина, но след това всичко се изяснява. Заедно с Дъглас Феърбанкс и Мери Пикфорд, Чаплин събирал пари за войната. Той бил заклет пацифист, но също така и реалист, който разбирал, че агресията на Тристранния пакт трябва да бъде спряна. В много отношения Чарли Чаплин бил политически наивен – събирайки пари за комунистите от СССР, които приемал за съюзници. Дори предлага незабавното откриване на два военни фронта в подкрепа на „приятелите“ от Съюза. Това са някои от причините, поради които правителството започва да проучва имигранта, който макар да работи дълги години в САЩ, остава британски гражданин.
1942 е натоварена година за Чаплин, поне в личен план. Тогава се развежда с Полет Годар, която тръгва да преследва самостоятелна кариера. По-късно Чарли среща друга любов – Уна О’Нийл. Тогава тя била още млада, но зряла за годините си. Това вероятно се дължало на баща й Юджийн О’Нийл, известен писател и драматург. Той бил изключително против това дъщеря му да се среща с Чарли Чаплин. Това никак не било изненада имайки предвид досегашните връзки на комедианта. Да не говорим, че същата година Чаплин се запознава и с 22-годишната актриса Джоан Бари.
Бари била млада жена с много проблеми, която имала някои заложби като актриса. С Чарли Чаплин се запознават по време на прослушване за роля, но не била избрана да участва във филмите му. Двамата излизат известно време, но връзката им не е сериозна и приключва бързо. За Джоан Бари обаче не било съвсем така и тя приемала връзката им като нещо повече. След раздялата им тя нахлува в дома на Чарли с пистолет и в крайна сметка получава ограничителна заповед.
Чарли Чаплин като баща
Джоан Бари забременява и посочва Чарли за баща на детето. Тогава той вече бил женен за Уна О’Нийл и двамата били много щастливи и отдадени един на друг. Разбира се, Чаплин отрича да е баща на детето на Бари и кръвен тест доказва невинността му, но съда в Калифорния не приема теста като доказателство и го осъжда да плаща издръжка за детето.
През 1946г. се ражда първото дете на Чарли и Уна – Майкъл. В следващите години към родата му ще се присъединят още седем деца. По това време започва работа по следващия си филм, който е напълно различен от всички негови филми досега – черната комедия „Мосю Верду“ (Monsieur Verdoux).
Филмът разказва за уволнен банков служител, който изкарва прехраната си като се жени за богати възрастни дами и след това ги убива, наследявайки парите им. С това Чарли Чаплин иска да покаже парадокса, че когато милиони биват убивани във войните това е добре за печелившата страна, но убийството като индивидуален акт е престъпление. Филмът си има своите моменти, но е нещо, което публиката не очаква от Чарли Чаплин и не постига желания успех.
Последните филми
През 1951г. Чарли Чаплин прави един от най-добрите си филми, който е и най-малко известен – „Светлината на прожекторите“ (Limelight). Историята е за клоуна Калверо (игран от Чаплин), чийто живот върви все надолу и млада танцьорка, която върви по пътя към славата. Филмът събира за първи и единствен път на една сцена двама от най-великите комедийни актьори от ерата на нямото кино – Бъстър Кийтън и Чарли Чаплин.
Филмът не се представя добре в САЩ, вероятно заради слуховете, че Чаплин е комунист и организираните протести, заради които филмът не е излъчен в голяма част от кината. В резултат на това „Светлината на прожекторите“ остава да събира прах в продължение на десетилетия докато най-после не е излъчен отново в Лос Анжелис и печели награда за най-добра музика.
Изгнаник
След „Светлината на прожекторите“ Чарли Чаплин поема на поредната си ваканция в Англия, където иска да покаже на семейството си родната си страна. Напускайки територията на САЩ, той получава забрана да се върне. За това има много причини – неговите неортодоксални политически виждания, слуховете, че е комунист и най-вече парите. От правителството възнамерявали да закрият всичките му сметки, които възлизали на огромни суми, но Уна се връща в САЩ и прибира всичко.
Чарли Чаплин все пак бил гражданин на Великобритания, но нямал желание да живее там. След стреса от получилата се ситуация, през 1953г. той се оттегля в градчето Веве в Швейцария. Там семейството прекарва последните си години заедно.
През 1954г. Уна подновява американското си гражданство, което позволява на съпруга й да се върне с нея. Иронично Чарли Чаплин получава награда за световен мир. На следващата година легендата се връща към това, което умее най-добре – да прави филми.
„Един крал в Ню Йорк“ (A King In New York) е насочен срещу модерното общество. Чаплин е в ролята на крал Шадов – европеец, дошъл в Ню Йорк да призовава за мирното използване на ядрената енергия. Подиграва се с реклами, филми, известни личности и живота в американския град. Филмът е заснет в Англия и е последният, в който Чарли Чаплин играе главна роля.
В същата година умира Уилър Драйдън – полубрат на Чаплин, за който той в продължение на години не знаел. Той бил добър, макар и неталантлив актьор и идолизирал брат си. Започва работа за него на различни позиции, а години по-късно е и помощник-директор във филмите „Великият диктатор“ и „Мосю Верду“.
Професионалната кариера на Чарли Чаплин забавя скорост и той се превръща в страничен наблюдател. Пък и вече е на 69 години. Въпреки всичко той не спира да твори, а започва да преглежда някои свои стари филми и да композира нова музика за тях. Музиката му се отдавала от малък и композира някои от най-известните мелодии за времето си. Преди да пусне редактираните филми, които вече били озвучени с неговия глас, през 1958г. смъртта отнема още един негов близък човек – Една Първайънс. На всичкото отгоре и името му било премахнато от Алеята на славата в Лос Анжелис.
Година по-късно излиза авторската филмова селекция на Чаплин, озаглавена „The Chaplin Revue“. В нея са включени филмите „A Dog’s Life“, „Shoulder Arms“ и „The Pilgrim“. Той продължава да работи в Швейцария, където пише, композира и се радва на многобройните си деца. През 1964г. публикува автобиографията си, която кръщава просто „Моята автобиография“. Тя представя интересен поглед към живота на твореца, но е непълна – за бракът му с Лита Грей се пише само в едно изречение.
На следващата година поредният човек от живота му си отива завинаги – умира брат му Сидни. Това е силен удар за Чарли Чаплин, който последно е изпитал подобна тежест при смъртта на майка си през 1928г. Освен брат, за него Сидни е бил и приятел, довереник и бизнес партньор. Чаплин страда силно от загубата на брат си.
Въпреки всичко той отново продължава да твори! Живеейки с мъката в душата си, през 1966г. той започва работа по следващия и последен негов филм – „Графинята от Хонконг“ (A Countess in Hong Kong). За първи път Чаплин не участва във филма си и за първи път избира две големи холивудски звезди – Марлон Брандо и София Лорен. Макар и идеята да е интересна, филмът не става хит.
Годината е 1968 и Чарли Чаплин е на 79 години. Не е чудно, че все повече негови приятели и колеги си отиват от този свят. Поредният тежък удар идва със смъртта на най-големия му син – Чаплин-младши. Геният отново се опитва да забрави болката си чрез работа. Започва подготовката за нов филм, „The Freak“, но така и не започва снимките.
През 1972г. Чарли Чаплин прави нещо, което никога не е смятал, че ще направи – връща се в САЩ. Поводът е награждаването за цялостен принос към киното. Последните 20 години били забравени и той е посрещнат от американците с отворени обятия, а името му отново е добавено в Алеята на славата. Печели и Златен лъв на филмовия фестивал във Венеция.
През 1974г. пише още една книга – „Животът ми в снимки“. На следващата година получава рицарско звание от кралица Елизабет II и той вече е Сър Чарлз Спенсър Чаплин.
На Коледа 1977г. Чарли Чаплин умира в съня си, оставяйки скърбящо семейство, приятели и милиони фенове от цял свят. Той остава най-великият комедиант и до ден-днешен и ще бъде запомнен с това, че въпреки трудния си живот и болката, която е преживял, успява да разсмее света и продължава да твори до сетния си час! Няма вече такива хора, остана ни само споменът за тях! Нека не ги забравяме!
[divider]
Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам и владея. Искам да помагам на когото мога – независимо дали е евреин или не, черен или бял.
Всички искаме да си помагаме. Това е присъщо за хората. Искаме да живеем чрез щастието на другите, а не да се мразим и ненавиждаме. В този свят има място за всеки. Животът може да бъде свободен и красив, но сме кривнали от пътя си. Алчността е отровила човешката душа и е изпълнила света с омраза. Тя ни тласка към страдание и кръвопролитие. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, уменията – груби и жестоки. Мислим много, а чувстваме малко. Имаме нужда от повече човечност, от повече доброта – блага и умения си имаме достатъчно. Без тези качества животът би бил жесток, а ние – изгубени.
Самолетът и радиото ни сближиха още повече. Самото естество на тези изобретения ни приканва към доброта и задружие. Дори в този момент думите ми достигат до милиони хора – отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на системата, която кара хора да измъчват и затварят невинни. На тези, които ме чуват казвам: Не се отчайвате! Нищетата ви е причинена от алчността, от язвителността на хора, които се боят от прогреса. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат и властта, която откраднаха от хората ще бъде върната отново на тях. Докато човекът е смъртен, свободата не ще загине.
Войници, не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват, направляват животите ви и ви казват какво да правите, мислите и чувствате! Не позволявайте да ви третират като добитък и да ви използват като пушечно месо. Не се давайте на тези чудовища – те са хора без сърца! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Носите любовта на човечеството в сърцата си. Вие не мразите – само необичаните и безсърдечните мразят
Войници, не воювайте за робство! Борете се за свобода! Свети Лука казва, че царството божие е у самия човек. Не само в един от тях – а във всички! Във вас! Вие, хората, притежавате силата – силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие можете да направите живота свободен и красив – едно великолепно приключение. В името на демокрацията, нека използваме тази сила – нека се обединим. Нека се борим за един нов, по-добър свят, където ще можем да дадем на младите бъдеще, а на старите – сигурност.
С тези обещания гадовете се издигнаха. Но те ви лъжат! Те не изпълниха обещанията си. Няма и да го направят! Диктаторите са свободни, но поробват народа. Нека се борим за това! Нека се борим за свободата на света – за премахването на границите, алчността, омразата и презрението. Нека се борим за свят на разума, свят където науката и прогресът ще донесат щастие на всички. Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!
Хана, чуваш ли ме? Където и да си, погледни, Хана. Облаците се разтурят! Слънцето се показва! Ние излизаме от мрака и навлизаме в светлината. Навлизаме в един нов свят – там хората ще се извисят над омразата, алчността и жестокостта си. Погледни, Хана! На човешката душа й поникнаха криле и тя най-после полетя. Полетя към дъгата, в светлината на надеждата и славното бъдеще, което принадлежи на теб, на мен и на всички нас. Погледни, Хана… погледни!
Реч на Чарли Чаплин от филма „Великият диктатор“.
Галерия
[nggallery id=100]
