Историята на България е белязана не само от героични върхове, но и от дълбоки трагедии – дни, в които съдбата на нацията се пречупва под натиска на военни поражения, предателства и грешни стратегически решения. От падането на средновековната ни столица до националните катастрофи на XX век, всяко от тези събития оставя белег в колективната памет. Те напомнят колко крехка е държавността и колко висока е цената на свободата. В следващите редове ще се върнем към някои от най-черните дати в българската история — мигове, които променят посоката на нашия исторически път.
Падането на Търново – 17 юли 1393 г.
След тримесечна обсада османските войски превземат столицата на Второто българско царство. Патриарх Евтимий е заточен, болярският елит е изтребен или разпилян, а Търново губи ролята си на политически и духовен център. Събитието фактически прекършва държавността в Северна България и предопределя окончателното подчиняване на останалите български владения през следващите години. Въпреки че формалната държавност над част от българските земи се запазва, краят на Второто царство след тази дата изглежда сигурен.
Подписването на Ньойския договор – 27 ноември 1919 г.
След Първата световна война България подписва в Ньой-сюр-Сен тежък мирен договор. Страната губи Южна Добруджа (за Румъния), Западните покрайнини (за Кралството на сърби, хървати и словенци) и Западна Тракия (за Гърция), плаща високи репарации и търпи сериозни ограничения върху армията. Договорът се превръща в символ на национална катастрофа и определя вътрешнополитическия климат през целия междувоенен период.
Присъединяването на България към Тристранния пакт – 1 март 1941 г.
Във Виена България подписва присъединяване към Германия, Италия и Япония. Страната допуска германски войски на своя територия и по-късно окупира администрирани от нея територии във Вардарска Македония и Беломорието, но не обявява война на СССР. През декември 1941 г. обявява война на Великобритания и САЩ, което води до въздушни бомбардировки, икономически и политически сътресения и тежки последици след 1944 г.
Берлинският конгрес – 13 юни – 13 юли 1878 г.
Великите сили ревизират Санстефанския мирен договор, който е своеобразния проект на Руската империя за България и е защитаван най-вече от руския посланик в Цариград – граф Игнатиев. В Берлин се вземат следните решения – създава се автономното Княжество България на север от Стара планина (с включена София), Източна Румелия става отделна автономна област под османски суверенитет, а Македония и Одринско остават в Османската империя. Решенията разделят българските земи, слагат основата на по-нататъшни конфликти на Балканите и насочват българската политика към Съединението (1885) и борбата за национално обединение.
Атентатът в „Света Неделя“ – 16 април 1925 г.
По време на опело в софийската катедрала избухва взрив, организиран от бойна група, свързана с Българската комунистическа партия. Загиват над 150 души и са ранени стотици. Целта е обезглавяване на държавното ръководство; цар Борис III оцелява, тъй като не присъства. Последват масови арести, извънредни мерки и тежка политическа радикализация. Събитието остава най-кървавият терористичен акт в българската история.
