Лозенградската операция е първото голямо сражение на българската армия в Източна Тракия по време на Балканската война. Между 22 и 24 октомври 1912 г. Първа и Трета българска армия принуждават османската Източна армия да се изтегли от укрепленията при Лозенград (дн. Къркларели), като по този начин отварят пътя към линията Люлебургас–Бунархисар и, в стратегически план, към Чаталджа. Командването, логистиката и съгласуваните настъпателни действия превръщат операцията в образцова демонстрация на темп, разузнаване и пехотен натиск.
Предистория и замисъл
В навечерието на войната българското Главно командване разполага Първа армия на ген. Васил Кутинчев срещу северния сектор на Източна Тракия, а Трета армия на ген. Радко Димитриев – срещу Лозенград, като целта е да се разбие десният фланг на османците и да се разкъса тяхната първа отбранителна линия. Втора армия на ген. Никола Иванов блокира Одрин, за да не допусне противников маньовър от юг. Планът комбинира фронтален натиск с обходи и бързи нощни действия, които да подкопаят морала на защитниците.
Ход на бойните действия
На 22 октомври българските части влизат в серия от сблъсъци по северния фронт на Лозенград. Атаките се водят на широк фронт, като ключов момент стават нощните щурмове, организирани от Трета армия. На 23 срещу 24 октомври османските части започват общо отстъпление към Бунархисар, а на следващата сутрин Лозенград е в български ръце. Победата има не само тактически, но и силен морален ефект – тя показва на съюзниците и великите сили, че българската армия е в състояние да води бърза настъпателна война срещу числено значим противник. Сражението завършва с овладяване на укрепения район, трофеи и пленена артилерия.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
