Лозенградската операция е първото голямо сражение на българската армия в Източна Тракия по време на Балканската война. Между 22 и 24 октомври 1912 г. Първа и Трета българска армия принуждават османската Източна армия да се изтегли от укрепленията при Лозенград (дн. Къркларели), като по този начин отварят пътя към линията Люлебургас–Бунархисар и, в стратегически план, към Чаталджа. Командването, логистиката и съгласуваните настъпателни действия превръщат операцията в образцова демонстрация на темп, разузнаване и пехотен натиск.
Предистория и замисъл
В навечерието на войната българското Главно командване разполага Първа армия на ген. Васил Кутинчев срещу северния сектор на Източна Тракия, а Трета армия на ген. Радко Димитриев – срещу Лозенград, като целта е да се разбие десният фланг на османците и да се разкъса тяхната първа отбранителна линия. Втора армия на ген. Никола Иванов блокира Одрин, за да не допусне противников маньовър от юг. Планът комбинира фронтален натиск с обходи и бързи нощни действия, които да подкопаят морала на защитниците.
Ход на бойните действия
На 22 октомври българските части влизат в серия от сблъсъци по северния фронт на Лозенград. Атаките се водят на широк фронт, като ключов момент стават нощните щурмове, организирани от Трета армия. На 23 срещу 24 октомври османските части започват общо отстъпление към Бунархисар, а на следващата сутрин Лозенград е в български ръце. Победата има не само тактически, но и силен морален ефект – тя показва на съюзниците и великите сили, че българската армия е в състояние да води бърза настъпателна война срещу числено значим противник. Сражението завършва с овладяване на укрепения район, трофеи и пленена артилерия.
Гласът на командирите: цитати и свидетелства
Още в подготовката за щурма личи предпазливата, но твърда линия на Главното командване. Началникът на Генералния щаб ген. Иван Фичев предупреждава Радко Димитриев в нощта преди атаката: „Преди да предприемете атаката на Лозенград, проучете състоянието на крепостта и нейното въоръжение; в никакъв случай да не предприемете една несигурна военна операция.“ Думите добре изразяват съчетанието от смелост и дисциплина, търсени от българското командване в първите дни на войната.
От своя страна командващият Трета армия ген. Радко Димитриев в рапорт за падането на Лозенград отбелязва оперативен похват, използван срещу направила нощна контраатака османска дивизия: „Българските щурмови части, преструвайки се на отстъпление, увлякоха турците в обсега на картечниците, които практически ги унищожиха.“ По същия доклад командирът на града Муктар паша напуска Лозенград, а в пленения багаж на щаба е намерен „целият план на кампанията“. Този рапорт показва как комбинацията от тактическа хитрост и огнева плътност води до срив на противниковия фронт.
В сражението при Лозенград участва и 1-ва пехотна Софийска дивизия на ген. Стефан Тошев. Негова мисъл, често цитирана в мемоарната литература, подсказва духа на командир, който мисли стратегически отвъд отделната победа: „Историята се повтаря и победеният народ, преминал през етапа на нещастията, има повече шансове за повдигане, стига бъдещето да се зида върху опита от миналото.“ Макар изречена по-късно, тя отразява ценностния хоризонт на българския командирски корпус през 1912 г.
Състав и роля на българските армии
Първа армия на ген. Васил Кутинчев подпомага настъплението, фиксира противника и не му позволява да прехвърля резерви към заплашените участъци. Трета армия на ген. Радко Димитриев изпълнява ролята на главен ударен юмрук в зоната на Лозенград, като комбинира фронтални атаки с маневриране и нощни щурмове. Втора армия на ген. Никола Иванов паралелно притиска Одрин и с това изолира полето за маньовър на османската Източна армия. Тази обща оперативна рамка обяснява защо успехът при Лозенград бързо прераства в преследване към линията Люлебургас–Бунархисар.
Фактори за успеха
Ключовите фактори са прецизното разузнаване, темпът на настъплението и съчетаването на дневни и нощни действия. Българската пехота показва висока издръжливост и готовност да атакува в дълбочина, а артилерията осигурява нужната огнева поддръжка при прегрупиранията. Логистиката – от снабдяването с боеприпаси до санитарната евакуация – е организирана така, че настъплението да не губи инерция. Командването демонстрира гъвкавост: вместо да се вкопчи в предварителен план, Трета армия умело използва възникналите тактически възможности – контраударите на османците са увличани и неутрализирани в зони с концентриран огън.
Значение и отзвук
Лозенградската операция е първият ясен сигнал към Европа, че българската армия е отлично подготвена за модерна настъпателна война – със здрава пехота, енергично командване и добре работещ тил. Съвременниците отбелязват дисциплината, огневата плътност и издръжливостта на българските съединения, които изненадват неприятеля и му нанасят психологически удар още в първата седмица на войната. Успехът при Лозенград има двойно значение: тактически – овладяване на укрепен район и разстройване на османската първа линия, и стратегически – принуждаване на противника да отстъпва към следващи позиции, отваряйки пътя за боевете при Люлебургас–Бунархисар и натиска към Чаталджа.
Равносметка
Операцията изпълнява основната си цел: разбива първата отбранителна линия в Източна Тракия, ускорява рухването на противниковите позиции и дава оперативна свобода за следващите удари. Победата е постигната с цената на жертви, но демонстрира високия морал и професионализма на българската армия. В историческата памет Лозенградската операция остава като начало на настъпателния марш в Тракия – първата голяма победа, която утвърждава репутацията на българските войски и задава стандарт за действие през следващите фази на кампанията.
