Помните ли сцената в „Терминатор-2: „Имам нужда от дрехите, обувките и мотоциклета ти!“. Образът на Арнолд Шварценегер, който разпилява рокерите из бара, а след това си присвоява пушката и очилата на един от тях, завинаги ще остане в историята на световното кино. В този епизод тъмните очила са неразделна част от аксесоарите – светът явно не може да бъде спасен без тях. Ами черните очила в „Мъже в черно“? Без тях героите просто губят паметта си – и отново става дума за спасението на света.
В наше време слънчевите очила отдавна са на мода. Впрочем, тяхната история също започва с доста смели и мъжествени образи – военните летци. Пилотите от Първата световна война в откритите кабини на своите самолети предпазвали очите си от вятъра и ярката слънчева светлина с големи очила. Техните стъкла били затъмнявани по всевъзможни импровизирани начини – например, някои ги оцветявали с акварели. Оставало само да се направи крачката до изобретяването на съвременните слънчеви очила.
Но, в интерес на истината, хората опитвали да предпазят очите си от слънцето още в древността. Тогава все още нямали акварели, затова прибягвали до по-скъпи и трудоемки методи. Най-древното подобие на слънчеви очила археолозите открили в гробницата на Тутанкамон (ХІV век пр. Хр.) – две много тънки плочки от изумруд, скрепени с бронзови пластинки. Такава ценна вещ можел да притежава само фараон или знатен велможа. Римският император Нерон също имал изумрудена леща, през която гледал гладиаторските битки. Най-вероятно изумрудът не служел за коригиране на зрението, а предпазвал очите на Нерон от ярката светлина.
Цветните стъкла се появяват през Средновековието (например, от тях се правят витражи), а през ХІІІ век в няколко страни изобретили „стъкла за четене“ – които, обаче, все още не може да се нарекат очила. Неслучайно историкът Умберто Еко включва в романа си „Името на розата“ няколко ключови теми, свързани с такива лещи: „Уилям извади нещо, което вече бях виждал по пътя, както в ръцете, така и на носа му. Това беше чатал, пригоден да се крепи върху носа на човек. В краищата на чатала така, че да са точно пред очите, имаше две овални метални рамки, в които бяха поставени стъкла, всяко дебело колкото дъно на чаша. Когато четеше, Уилям слагаше това приспособление на носа си и уверяваше, че така вижда много по-добре, отколкото му позволяват естественото зрение и преклонната възраст, особено, когато слънцето залязва“.
Но идеята да се използват цветни стъкла за защита именно от слънцето чакала своето време цели векове. И то дошло! Когато Наполеон събира армия за своя Египетски поход (1798-1801), той поръчва партида специални очила от стъкло, частично покрито със сажди и лакирано. Така слънчевите лъчи наистина не дразнели очите толкова силно – но тези очила влошавали картината.
След това оптиците най-после започнали да правят очила с цветни стъкла. През ХІХ век те се използвали предимно от военните, също и от железничарите – за защита от въглищния прах. Очилата били зелени, сиви и сини. Но, по принцип, едва Първата световна война направила тъмните очила необходими, а военната мода – популярни. Скоро те навлезли и в мирния живот.
През 1929 г. в САЩ започва масовото производство на модерни слънчеви очила със затъмнени стъкла. Технологията на производството им бързо се усъвършенствала. През 1936 г. се появили поляризираните лещи, изобретени от американеца Едвин Ленд, основател на компанията Polaroid, а през 1937 г. – антибликовите зелени Ray-Ban. Така очилата се превърнали в идеален инструмент за виждане в неблагоприятни условия – вече не изкривявали картината и предпазвали очите от слънцето.
През 1930-те години слънчевите очила стават върхова модна тенденция. Елегантни дами ги купували заедно с бански костюми и шапки, за да отидат на плаж. Още повече харесват тъмните очила американците в сравнение с европейците след Втората световна война (до голяма степен отново благодарение на популярността на военните пилоти). Те станали неотменна част от аксесоарите на законодателите в модата.
През 1957 г. Джак Керуак публикува „По пътя“ – книга, която възпита цяло поколение битници, носещи тесни черни дрехи, барети и тъмни очила. По същото време и Одри Хепбърн популяризира слънчевите очила („Закуска в Тифани“, „Фани Фейс“). Жаклин Кенеди (след смъртта на съпруга си), Джон Ленън, Карл Лагерфелд и други известни личности често се появяваха публично с тъмни очила.
През 50-те години на миналия век слънчевите очила са задължителни на плажа заедно с плажните чанти, шапки и чехли. Произвеждали ги и все още ги произвеждат прочути компании – Polaroid, Ray-Ban, Versace, Tom Ford, Gucci, Prada, Chanel, Fabretti. А формите и цветовете на рамките са най-различни – класическите капковидни „авиатори“, трапецовидни, браулайнери с прав горен ръб, кръгли „ленъни“ (като на Джон Ленън), „панди“..
Въобще, лятото идва: време е за черни очила!
–
